Снежен Белмекен - една красива алпийска история

[Веселин Куршумов (Ротко)]

За да отидем  до най-високопланинското водохранилище в Източна Рила, трябва да стигнем до село Сестримо. За мен пътят започва от Пловдив и поема по старият път към София.
До Пазарджик трасето е скучно и безинтересно. Пътят е бърз и пълен с джигити 
Следва Белово, и докато трасето става малко по-интересно, се разминаваме с няколко мотора сред които и група чуждестранни мотористи натоварени като пустинен керван. Минаваме през Момина клисура и чакаме отбивката за каскадата „Белмекен-Сестримо“. Пътят отдавна е станал планински, и до Сестримо само променяме денивелацията. На името на селото, е кръстен дори един ледник в Антарктида… След селото, по пътят се появява доста пясък с който трябва да се внимава, особено когато се оказвате по средата на завой.
Тук е разположено най-голямото хидроенергийно предприятие в България, каскадата Белмекен-Сестримо-Чаира .
По някое време пътят се разделя на 2, и ние поемаме по левият за който знаем че е по-добър и поддържан. Няколко завоя по-нагоре стигаме до бариера. Поздравяваме и след като ни отварят пътя напред, бързо се понасяме по трасето. Пясъкът рязко изчезва, и на негово място идват стари шишарки и клони плюс малко камъни. Температурата е около 5 градуса над нулата и е много освежаващо и приятно. По високите върхове се вижда сняг, и аз силно се надявам да има сняг и покрай самото трасе. Ако да караш по планински пътища е най-доброто за един моторист, то наличието на сняг покрай пътя, превръща пътуването в съвсем различно преживяване.
Постепенно дърветата отстъпват място на ниско растящи вечно зелени растения и разкриват една вълшебна гледка. Навсякъде има разхвърляни бели парчета сняг, а върховете наоколо и в далечината са толкова бели…
Усилваме скоростта и студеният въздух кара лицето ми да се смее още повече. Следват моментите когато викам колкото мога докато слушам потресаващият рев на ауспусите.
Билото идва без да съм го искал, и спускайки се открива гледката заради която сме тук.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Пред нас е най-високият язовир с насипна язовирна стена на Балканския полуостров. Язовир Белмекен се намира на 1923 метра надморска височина, но мястото на което сме ние е над 2000 метра. Спираме за снимки и кратка почивка.
Смесени чувства изпитвам когато невероятната красота на това място се смесва с безобразните боклуци които хората са оставили след себе си. Да, за жалост това веднага те кара да разбереш че дестинацията може да е Алпийска, но манталитета на хората по тези земи е нашенски…

[Веселин Куршумов (Ротко)]

За да разведрим обстановката, се опитвам да проверя дали снегът е до коленете ми - нали съм ротен
Спускаме се до стената на язовира, но да минеш по нея съответно е невъзможно. Поредната Българска тъпотия. Язовирът има две стени, по едната преминаваш, но по другата не може 

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Докато си спомняме че все пак ни третират като джихадисти, се спускаме под стената и минаваме в основата и до другият край. Мисля че сега е момента да е гръмнем.   

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Пътят покрай Язовира е вълшебен и ще ви възнагради за търпението че сте се качили до тук.
На един от завоите се оказва че трасето е затворено, от сняг…

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Преспата е дълга около 15 метра и висока 2. След няколко дни когато снегът се отдръпне още малко ще позволи да се минава по асфалт залят от вода и биха се получили страхотни снимки…

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Още няколко завоя след това и сме на другата стена където водата с бясна сила пълни язовира.
Оставаме още няколко минути но тръгваме защото духа силно и започва да се усеща студено.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Слизаме на Юндола и сядаме на крайпътно заведение на 300 метра от пазарчето в посока Якоруда. Тук правят страхотни телешки кюфтенца и убийствени овнешки пържоли. След като хапваме продължаваме към село Черна места от където ще си купим кашкавал и истинско масло.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Има и на Юндола, и на много места покрай пътя от където винаги сме си взимали по нещо когато идваме тук, но напоследък забелязвам че става все по-скъпо и ми става не интересно да подпомагам местните. В мандрата ни дават каквото ни е нужно, нищо че е Събота и не работи. Кашкавалът е 11 лева а маслото 12 за килограм

[Веселин Куршумов (Ротко)]

С пълни куфари  тръгваме обратно към Велинград. Пътят е хубав и определено доставя удоволствие от карането. До Пловдив избираме да се спуснем през язовир Батак. Покрай язовира минаваме транзит и продължаваме към град Батак.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Задължително тук посетете историческият музей и черквата в центъра на града – Батак има история която не трябва да бъде забравяна !
Следващият град преди Пловдив е Пещера. Навремето тук имаше хилядолетно дърво което вече е само спомен, но все пак градът има какво да даде на посетителите си. На влизане от Батак, от лявата страна ще минете покрай една бензиностанция. 100 метра след нея но вече от десният край, има една стара сладкарница. Не може да минете през Пещера и да не опитате Татлий. Както обичам да казвам напоследък, ако не ви харесат имате една бира от мен при следващата ни среща. 
Е приятели, надявам се този кратък разказ да ви накара да пътувате и показвате местата до които всеки от вас обича да ходи. Така, дори четейки, човек може да пътува пред очите и мислите на приятелите си…

[Judas_Priest]

Хубаво правиш, че пускаш подобни снимки с хубави места на близки дестинаци. Дестинации, които може да преоткрием!
Покрай целият мототуризъм забравяме, че наоколо има много интересни пътища и гледки и то на радиус 100тина км.

[Adler9]

Само за инфо....
Пътят вече не е преграден и се минава свободно (с всякакъв ТДМ) :-D

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Преграден или не, страхотна дестинация за каране.

[Румен Тодоров]

Белмекен