ХЪРВАТСКА-Огън и Вода

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Еуфорията пак е същата, въпреки проблемите, въпреки неизяснените моменти, на пук на нещата които се получиха както не искам...

Ще разкажа тази история цветно, но ще извадя от нея малките черни моменти които аз преживях, за да усетите истинската красота на поредната перла която окичех на огърлицата си от спомени.Това е историята на Хърватска, една държава изпълнена със много светлина и очакване.
         
Слънце, камък и вода, това е моята ХЪРВАТСКА
         
Тръгваме отново 4 мотора, но този път екипът ни е променен.Въпреки огромното желание да виждам Генади в огледалата си, нещата не се подредиха така както ни се искаше и той остана извън групата ни тази година.
Багажът е събран...

Е, постарахме се екипът да е почти пълен и няколко дни преди отпътуването ни Пецата пристигна с куриер и зае отреденото му от мен място.

Моят малък приятел и спътник през цялото време имаше задължението да държи затворена чантата с фотоапарата ми, така без да я закопчавам по всяко време на пътуването можех буквално за няколко секунди да бъда готов и да уловя някой интересен за мен кадър.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

ДЕН ПЪРВИ-Скоростна отсечка.
         
Тръгваме рано, толкова че затова никой не иска да кара заедно с нас...
Събираме се няколко часа след полунощ, и заедно с изпращачите тръгваме от Пловдив към София.
По магистралата караме бързо за нашите мотори, и малко след 4 сме на уговореното за среща място със Светльо.Малко закъсняхме но в такива случай е допустимо.
Не се бавим много и половин час след 5 зареждаме на Лукойла преди Сръбската граница.

Светльо, в образа на баба Вуна, е новият ни спътник тази година.Така идилията на ТДМите на Вальо, Ники и Петя и моят, ще бъде нарушена мъничко от него и не малкият му мотор.

Изпращаме с усмивки и благодарности Велин и Бони, и без много да се бавим пресичаме границата.
Нямам време за снимки, разбрахме се тази година да обърнем вниманието си изцяло към Хърватска, затова трябваше възможно най-бързо да стигнем Белград където ни чакат Петя и Ники.
Въпреки невъзможността за по-спокойно каране, музиката в ушите ми и невероятно удоволствие от това че всичко на този свят освен хората до мен и предстоящите моменти с тях е излишно, караха малката ми душица да прелива несдържано от емоции.
Е, хората които ме познават, знаят добре че понякога плановете ми малко се объркват...
За първи път пътувах с помощта на зададен маршрут в навигацията, но както винаги никога не ми остава време за много добра подготовка.Не въведох маршрута точка по точка, а дадох най-прекият път вместо най-бързият...

Отклонихме се от главният път и подкарахме по незнайните пътища на тази държава.
Лично аз карах прав от време навреме, но иначе кога ще мина по този път?Когато стигнахме първото населено място, спряхме да се разхвърлим малко, и да поправя грешката си за да увеличим скоростта-предстоеше ни да изминем над 1000 километра този ден и нямахме много време за губене.
Скоростта и плановото забавяне, малкото объркване губенето ни в столицата на западната ни съседка, не попречиха на желанието ни за кафе пауза и почивка.
След малко телефони и лутане за да се намерим, групата вече е в пълен състав за да продължи бързо напред.
До границата с Хърватска никакво спиране.Общо взето първият ден се очертаваше да бъде каране през 250 километра за зареждане и пак отново преследване с времето.
Силен дъжд разкъсва групата.Едните решават да не спират, но другите им е прекалено мокро.
Тъпа история за обличане и после отново спиране за събличане.Загубихме 20 минути и другите.
След като ги настигаме се извиняваме че са ни чакали и пак продължаваме.
Ще оправдая всички и ще поема вината върху себе си, но това е единственият начин да загубим малко време за да останат повечко дни за начертаната държава.
Малко забавяне на границата, подмяна на Сръбското знаме с Хърватското, и вече сме там където трябва.Все още плана остава същият-никакво спиране до столицата!
В Загреб пристигаме уморени, но не чак толкова за да не разгледаме на бързо.

Почиваме едновременно с това.

Хапваме мъничко, и бързо се отправяме напред по трасето.




Мислим че ще вали, за това решаваме от сега да си сложим екипите.

Светльо пък е решил да се намокри предварително...



Решаваме че искаме тази нощ да спим край морето и ще се напънем още малко.

Поредното зареждане и няколко минутки за да се стоплим.
Вали ужасно и е адски студено когато се кара бързо.
В Риека влизаме малко преди полунощ.Краят на пътуването и умората предизвикват смесени чувства.
Спираме колеги на пътя за да ни упътят към къмпинг и бързо се настаняваме умрели а сън.
След 1145 километра да спиш на брега на Адриатическо море е страхотно!

[Веселин Куршумов (Ротко)]

ДЕН ВТОРИ-Плитвишки езера
     
Утрото е топло, изпълнено с невероятната емоция на предстоящият ден!Вчера не можех друго освен да заспя моментално, така че сутрешният душ допълнително ме зареди с енергия.

Пием страхотно кафе, радваме се на морето и не можем да свалим усмивките от лицата си.

А някой казваше че светло отразителите на номера ми нямали предназначение...
Трябва обаче да събираме "прането" и да тръгваме.Разхождайки се из града Ники си намира играчка

Преди да напуснем града се лутаме 40 километра в него за да намерим масло за мотора на Вальо.Оказа се че високата скорост по магистралата отваря апетита на ТДМ още повече...

Напускаме града и картините изцяло завладяват вниманието ми.
Страхотно е!

За жалост обаче ще трябва да оставим бреговата линия защото се насочваме към Плитвишки езера, една от основните ни дестинации тази година.
Оставяме моторите и се качваме на друг транспорт.

мястото е огромно и е много красиво.
Има няколко маршрута с различна дължина и може да се ползват корабчета и малки "влакчета" за да спестите време.

За жалост нито думите, нито снимките на сапунерката ми ще могат да покажат истинската красота на това невероятно място!

Има безброй различни  пътеки,Някой се движат точно до водата, а други по ръба на скалите горе.

Е, ТДМистите винаги ще седят на по-горните скамейки от онези с 'обикновените" мотори...

Водата е силно варовита, и растения в нея не могат да виреят.

Нямаме много време, затова след една обиколка се отправяме по различни пътища към паркинга.
Тази вечер решаваме да спим нелегално и за това се разделяме.Светльо се страхува да остави новият мотор от вън и тръгва да търси хотели, до като ние се озъртаме за интересни местенца.
На пътя има авария и полицай охраняват камион докато хората търсят повредата.Шашнат съм от това!Решавам да се пробвам и питам полицая къде можем да нощуваме извън хотел.Човекът обяснява че наблизо има къмпинг.Внимателно парирам с думите че приключваме пътуването си и сме малко зле с парите...
"Е па спи о шумата"
Моля, не разбирам.Как така, може ли? Да? И няма проблем?
Пожелавам приятна вечер и спокойно догонвам другите.Спрели са да зареждат.зареждам и аз, и купувам дузина бирички за изненада.Скривам ги под якето стабилно гълтайки корема си...
След няколко километра се отделяме от пътя и се навираме в едно голямо поле.Откриваме място сякаш преди малко окосено и се разполагаме.Няма да ви обяснявам как 12 бири под якето пречат да опънеш палатка...

Петя слага масата, и вече мога да ги изненадам за да усмихна отново лицата им.
Прекрасната вечер е нарушена само от странните светлинки който страховито примигват в далечината.Биричките затварят очите ми, за това ако се събудя утре, ще видя какво е светело...
     

[Веселин Куршумов (Ротко)]

ДЕН ТРЕТИ-Сам
     
Отварям очи преди всички, половин час по-рано от планираното време в 6.00
Искам днес да мина по страхотен според мен път който малко увеличава разстоянието до Задар.Другите решиха да карат на пряко, а Светльо ще ни чака там.
Слагам кафето

Е, не се смейте на чашата, тя е от едни други времена...

Прибирам палатката, мокра сякаш цяла нощ е валяло, и решавам да бутам мотора няколко стотин метра за да не събудя останалите.

Оглеждам се за последно и виждам от къде са били светлинките през нощта.Спали сме не далеч от местното гробище.Е, никой не ни притесняваше през нощта...
Наклонът е в моя полза и лесно се отдалечавам достатъчно за да запаля спокойно.
Пътят се вие из чудни места.Дори обикновените населени места са приказни защото никога преди това не съм ги виждал.
Е, излишно е да ви се обяснявам, защото добре знаете че не го ли видите не е същото...
      Започвам да катеря планината която ме дели от морето.Пътят е празен и само за мен!

Просто гледах, нищо друго

А там най от горе, гледката беше страхотна!!!

И като се замисля не съм сам, нали Пецата е с мен...

Водите на Адриатика с а страхотни, за това не губя много време и се спускам до нея.

Стигам до срещата първи, макар в последствие да разбирам че Светльо вече е там и пие кафе.
Малко след мен идват Вальо, Петя и Ники.Разходката из града започва.Само да видим къде сме...

Тези тук си имат орган, като онези в големите катедрали, само че техният е на брега на морето и на него свирят морските вълни..

Кеят е пълен с канали в които вълните влизат и издават звуци.

Имат си и слънчева карта на слънчевата система, но няма да видим какво се случва вечер с нея защото трябва да тръгваме.

Интересно е и какви ПАРАХОДИ карат полицаите тук...

Сега пак трябва да се разделим.Петя и Ники остават да разгледат тук а после искат да отидат на някакъв остров.Ние поемаме към Водопадите Кърка, другото от местата което трябва да видите идвайки в Хърватска.
Караме из каменен пущинак, и не ми побира главата къде тук има вода камо ли водопади.Надморската височина не е малка, което още повече ме стъписва когато зад завоя, виждаме в ниското под нас кораб...
Поредица от езера не очаквах тук, пристанищен град още по-малко

Паркираме моторите до много други, и се качваме до корабче което ще ни отведе до водопадите.

Мястото е уникално!И не само то...

Водопадите са безброй и спират мислите ми.

Вече не сме на моторите, така че си позволяваме да опитаме от местните високо октанови горива...

Наистина е приказно!

Същият цвят на водата

с който ще запомня Хърватска

Лесен достъп до всичко красиво тук по малки дървени мостчета

Мога до остана и още тук, но както всички знаем, има още безброй места които трябва да видима и времето доста напредна.Чувам се с Ники и разбирам къде ще нощуват тази нощ.Малко ни е далеко, но след като напазаруваме и не откриваме нищо интересно за сън, решаваме да се напънем и да ги догоним.Спираме само за миг

И пак напред.Намираме ги в един двор до пътя в който опъваме палатки.Взимаме си душ и отиваме да вечеряме на...плажа, който е част от двора.

Е гати и кефа...

[Веселин Куршумов (Ротко)]

ДЕН ЧЕТВЪРТИ-Островитяните
           
Ставам, и както се досещате вече доста рано...
Не бързам да си тръгваме, но ако искам да поплувам трябва да се лиша от малко сън.Излизайки от водата където влизам с джапанки и много внимателно заради таралежите, Вальо ми показва огромна мида.Увивам е в безброй найлони и я скривам в куфара, който зверски се увонява в последствие..

Цялото крайбрежие е пълно с места за нощуване.Почти всеки двор е превърнат в импровизиран къмпинг.Ако не сте претенциозни няма начин да останете без подслон.
Закуска с останалите и после пак по седлата.Жегата е ужасна, и решаваме да караме неправилно!!!
Къси гащи и къси ръкави, джапанки и скорости над 100 са пълна лудост за мен, но тогава не мислех и си платих за мое щастие само с изгаряне от слънцето и ауспосите на мотора.
Отново разделени потегляме към Сплит и старият му град.
Тук е момента да се извиня и пак да вметна че всеки километър от трасето е чуден и нито думите нито снимките могат да пресъздадат онова което всеки един от нас усещаше тогава...

Градовете тук са древни, почти еднакви и с тесни улички.

И макар да са такива, всяко едно местенце кара копнеещата ми за нови гледки душица да експлодира отново и отново.

През това второ за мен пътуване, окончателно осъзнах че това е най-важното нещо в моят живот, и че искам очите ми да видят всичко възможно докато са отворени...

Тези Хървати и кораби си строят да му се не види
И навсякъде все едно са знаели че идваме ни очакваха надписи и транспаранти за добре дошли...

Интересно място за живеене

Е, ние само ще минем от тук на бръжки...

Единственият недостатък е че ти се иска ту да гледаш и снимаш, ту да караш бързо по страхотният път

Сега решихме и ние да отидем на един остров, но не на кой да е а на Хвар, най-дългият остров на тази държава.За жалост, няма много време до ферибота и трябва да караме лошо...
Светльо с животното под себе си води, а ние нямаме планове да го изпускаме.
Вальо кара безразсъдно и изпреварва на места където кара косите ми да настръхват и под каската!
Минаваме на дълго жълт светофар малко над позволената скорост и се разминаваме с полицай на мотор.Зяпам дълго в огледалото с притеснение и молба да не го видя там...
Пристигаме на пристана точно на време, за да видим как корабът потегля без нас...
Е, сега поне ще хапнем и пием по кафе.

За един час Валъо успява да си напълни петата с бодли от морски таралеж, Светльо да се скара с месни които не разбират чувството му за хумор, а аз да успея да убедя Петя и Ники които идват от нищото случайно тук, да оставят тяхният остров и да дойдат на нашият.
Животът е песен, особено ако знаеш текста...
Вальо намира маркуч зада заредим моторите източвайки някой друг.

На ферито е забавно, даже много

Няма момент който да се пропусне

До като някой се чудят къде да се покикерчат, други просто се радват на момента

Намираме страхотен къмпинг!!!!
Тук се оказва че е и най-страхотният плаж на който съм и няма скоро да бъда...

Водата е стъкло, ама истинско.Дъното и то, ситно песъчливо и чисто.

Водата без коментар.

След разпускащият плаж, Вальо решава да поспи, а ние да покараме малко.
Тръгваме пак по потници дет се вика, и караме бързо по празните островни пътища.
Огромни кактуси и всякакви причудливи дървета има около нас.
Мирише на лавандула, силно и натрапващо.
Викам
Крещя, до като карам прав и не мога да си намеря място от всепоглъщаща еуфория...

Спираме в Старград, и всички решават да пият по нещо и да го разгледат.
Настоявам че не това е асъл старият град и има друг в края на острова, но никой не ме 
чува...
Е, аз не съм тук за това, а и не съм се изморил за да почивам.Оставям ги и тръгвам сам
Пътят е тесен и пуст, но с хубав асфалт
карам спокойно и не спирам да се оглеждам.Изумен влизам в страхотен тунел, Дълъг и   вентилиран
За момент се замислям да спра в уширението му по средата и да снимам този лукс под земята, когато забелязвам датчиците които ще пресека и ще сигнализирам някъде някому...

Едноименният като островът град Хвар, е основен тук и има за какво.
Голямо пристанище, малки острови около него и крепост високо над града ясно показва значимостта му преди и сега.За пореден път Старият ми атлас и усещането ми ме карат да се усмихвам.
Паркирам мотора и тръгвам из улиците.

Кофти е че няма с кого да бъбря и да споделям сега

Стълбички на никъде

И  нови гледки се откриват зад всеки ъгъл

Дори и зад този

Опа...Това е за Денислав специален поздрав.И въпрос имам към него.Какво се крие под черната дрешка?



Разгледах яхтите по пристана, поснимах малко
Себе си също


И реших да се до крепостта

Огромни кактуси или нещо подобно

Някой каза в последствие че било някакъв вид Алое
Но така и не разбрах

Вървейки на горе, между плочките бяха наизлезли същите малки катусчета.Знаех че няма да ги оставят да разрушат направеното, и реших да ги взема с мен...Отрязах шишето си с вода и прибрах няколко от малките приятелчета с мен.В последствие щях да подаря на себе си и някой от спътниците ми по едно токова чудо за спомен...

Ръстът добре и в саксия, уверявам ви

Крепостта е в отличен вид и е превърната в музей.Освен килии, оръдия и спомени, тя разкрива и приятни гледки

Трябваше вече да тръгвам защото слънцето се скриваше.


Това е тунелът който ви споменах


Прибирайки се не съм посрещнат добре.В еуфорията си да разкажа на останалите за преживяното те всички ме нападат.
Станало е късно а аз не съм се обадил.Телефонът ми се е изключил и те се притеснили.Не приемам поведението им и се оттеглям в моята палатка.Това е тегав момент с много поучителен характер и изводи, но те не са за вас и за това заспивам.Утре ще разказвам повече...

[Веселин Куршумов (Ротко)]

ДЕН ПЕТИ - Дубровник
   
    Утрото е обещаващо.
Бурята от вечерта се е разминала и осъзнали двете страни на нещата бързо събираме багажа за да хванем първият ферибот за континенталната част на Хърватска.Случайно виждаме че и тук нещата понякога могат да бъдат грозни...

Контрастът е толкова силен че е трудно да се повярва.Сякаш нещо ми се е привидяло.

Красиво е и бързо забравяш картините които не искаш да помниш за това място.До заминаването на ферито има още време и решаваме да се помотаем по пристана на малкото градче.

Толкова е спокойно и красиво, че ти се иска за винаги да останеш на това място.
Ако можех да оставя всяка част от себе си по прекрасните земи които обикалям, сигурно нямаше да има какво да прибера в България...
Махаме за сбогом и вдигаме оборотите си малко по-малко за да препуснем отново по безупречният път край синьото

Спирам да си махната якето.Изгарям и никой не носи плажно масло, но жегата е толкова нетърпима, че да те кара да си задаваш въпроса кой даде идеята да идваме тук в разгара на лятото...
Опитвам се да догоня групата и да гледам пейзажа едновременно.На един плавен завой скутер минава покрай мен и ме принуждава да се зачудя дали не съм спрял...
Отдавам случилото се на факта че по-скоро разглеждам от колкото да се радвам на възможностите на пътя.

Туристически забележителности или селско стопанство.Тук всичко се преплита

Както казах, пътищата и съоръженията които ги обслужват са на страхотно ниво.

Настигам групата която също като мен спира тук таме за по някоя снимка.

Петя спомена че ще минем покрай една от най-дългите крепостни стени в света.

Тук е момента да вметна, че не пътуваме в Китай...

Имахме голямо желание да се разходим по нея, но не е нужно да ви обяснявам защо се отказахме единодушно...

Разстоянието в комбинация с прекалено усмихнатото слънце, щеше да остави нашите кости като част от историята на тази крепост...
Следваме пътя който продължава да се вие по морският бряг като открива невероятните гледки една след друга.Малкото островче ще остави вечна следа и спомен за Хърватска, като едно от местата които трябва да се посетят.

Намерихме си лодка.Сега се чудим как Вальо да я закачи за мотора и как да минем границата с нея...

Дубровник, перлата на Адриатика, или поне една от нея

Ей тази лодка ми е мерак на мен да отмъкна.Лошото е че всичките ТДМи на света да имам, пак не мога да я издърпам...

Градът е страхотен когато се вижда като на длан от тази височина.Тук ще поостанем малко, макар да се пържим и да идваме почти по обяд.

Ето ги и стените на старият град.Спираме до сами тях и се преобличаме.Слагаме ботушите си под моторите и се надяваме да ги открием там после.
Няма да казвам какво направи Ники, но ако някой ден Дубровник падне, ще знаем че Българин е подкопал стените му...




За този град не мога да кажа много.Да, прави ще сте ако отбележите че не знам нищо, но дори и това да беше различно, пак щях да премълча за да ви стимулирам и да пожелаете да научите всичко сами и то от извора...

Топлото време размеква мозъците ни, и единственото което би ни съживило е хапка сладолед, от нечии чужд...

За жалост ще се разминем само със студената вода която още повече ще ни накара да горим.

Плащаме прескъп билет за разходка по стените на града, но няма как да стигнем до тук и да пропуснем.



И тук не може да не си покажем магарията.Изсипваме малко барут в оръдието, поставяме гюлето в дулото и взимаме пристигащият кораб на мушка.Да, време е да влезнем в новините...


Виждаме реставрирано игрище по баскетбол от началото на 16 век...

Затварят Валентин за наказание че сме потопили лайнера...

Е, приятел ми е но бързо ще забравя за него, само да намеря къде е стълбичката за да сляза при тях...

А сега за всички които са на ти с математиката.Кое е по-високо, корабът който потопихме или Дубровник?




Тук може да се види почти всичко което на човек му се иска.

Напускаме това място и тръгваме напред.Време е да напуснем Хърватска и да продължим по пътя си.

Малко след Дубровник има километрично задръстване.Тук е поредният момент в който си проличава и този плюс на мотоциклета пред колата.Не ми трябва много да пусна всички светлини и да започнем да изпреварваме.За жалост пътят е тесен и с много завой.Това създава неприятни ситуации с изскачащи като от шапка на фокусник автобуси които опасно близо минават до нас.Промяната в плана идва бързо.Минавам между колите и мантинелата и започвам да изпреварвам от там.Тук е момента да си призная че това не е много правилно, но в свое оправдание ще кажа че ако бяха карали плътно в дясно, нямаше да има проблем ние без климатиците да си шпорим правилно напред...
В допълнение някой решава да спре напредването ни застанал прекалено близо до мантинелата.Няма проблем, ще остържа куфарите си за да пазя боята му...
След не малко километри откриваме причината за задръстването.Единственият светофар в центъра на малко градче задържа и без това невероятният трафик тук.
Сменям знамената защото вече сме в Черна Гора.Карам следвайки джипиес и той ми дава че пътят свършва и ме кара да завивам на дясно.Спирам пред отворената паст на ферибот...
Намираме се в Которският залив, а най-прекият път който съм задал е прекосяването му с ферибот.
Е, ние не бързаме...


Спираме за кратка почивка

После пак по конете за да стигнем до Котор и да се пошляем малко из пристанът му.
За момент се почуствах объркан.Очаквах да съм на пристанище, а на моменти то приличаше на летище...

И тук си имат крепостни стени колкото искаш, само мерак да се катериш ти трябва.

Решаваме да стигнем до другият голям град,Будва.Караме бързо с идеята да намерим къмпинг където да нощуваме, а утре рано сутринта да разгледаме и да продължим по пътя към дома.
Настаняваме сена каменистият бряг и опъваме палатките.Тръгвам по боси крака към брега и това е голяма грешка.Оказва се че сме доста над морето и до там води камениста пътека.Плажът също е от едри камъни.Нищо, топя дупето и се качвам обратно при групата.Това е последната ни вечер заедно.Утре Ники и Петя тръгват към планините, а ние по най-прекият път към дома...

Страхотна вечер, като всяка друга с тези хора.
Казвал ли съм скоро че съм щастлив с тях?
 

[Веселин Куршумов (Ротко)]

ДЕН ШЕСТИ - Препускане през Ада
   
Типичното събуждане рано преди всички други.
Кафе, преглед на трасето, прибиране на багажа, оправяне на макиажа...(обичам те Петя!)

За днес остава разходка и кафе в Будва и разделяне на групата за последно в това пътуване.

Петя и Ники остават още няколко дни тук а ние тримата поемаме по най-късият път към дома.

Отново позираме за снимка в местният вестник.
Тази година пресата тук не ни обърна много внимание, но това е защото и аз като останалите се поддадох на карането на Ники и се движех толкова бързо, че не давах време на репортерите да разберат къде сме...
Вальо след уговорка с местните момичета...

...да ни пазят моторите.

Това е звънчето което трябва да разклатиш за да оповестиш че влизаш в старият град.

Ето за това тук никой все едно не влиза...
Пристан, красиви яхти, тесни улички и крепостни стени са толкова размити във съзнанието ми че вече почти не ги виждам.Кафето е добро но от предстоящата раздяла и пътуването към дома ми нагарча...
Последният ден винаги е бил тежък за мен, и след това трудно описвам друго освен стягащата гърлото емоция.

Снимка заедно и отцепниците потеглят към планината а ние начертаваме най-прекият път към БГ и потегляме.

Пътят е изсечен буквално в скалата.

Макар и разделени, не спираме да се радваме на непрестанно променящата се картина.

А какво ли виждат техните очи в момента...

Влизаме в Сърбия, и неизбежният край на това пътуване наближава.Караме до колкото е възможно бързо защото километрите до дома не са малко.пътят е кърпен на моменти, а там където ТДМите се чувстват добре, НА кавазакито му се плаче...
Използвам момента за да се изправя и избягам напред и после да го снимам завалията как се мъчи.

На моменти трафикът е много силен, и с облекчение се спираме когато колите свиват а ние продължаваме сами.


Стигаме граница която не сме очаквали.Мислим че сме в Сърбия а то изненада.Още по-интересно става когато ми искат паспорта за проверка.Само аз знам че изтича днес, и ако нещо се обърка не ми се мисли...На излизане от митницата спирам и питам коя е тази държава, защото никъде нищо не се вижда и е пълно със Сръбски знамена.
Ово е Косово
Да, отговорът който не съм искал да чуя обяснява защо сме сами на пътя...
Нещо в гърлото ми се свива.Другите се скриват от погледът ми и това още повече ме притеснява.Всичко което съм чувал за това място допълнително обърква ситуацията.
Няма връщане назад.Пътят е само един и тръгвам да догонвам.
Неделя тук е ден за сватби.Лъскави джипове с Албански знамена, шарени кърпи и панделки по джантите, миротворци с автомати и бодлива тел...

Макар че много ме е страх и още не съм догонил другите, спирам и усмихнато показвам апаратът си с молба да снимам.Усмивка под мустак и златните зъби ми показват одобрение.

Тогава ми се струва че единственият цвят който виждам е червено, но сега описвайки това в споменът ми изплуват и останалите краски.

От тук всичко става много бавно, макар да се опитваме да летим.
Настигайки останалите, Светльо ме предупреждава да сваля сръбското знаме, но аз му опонирам че навсякъде по стълбовете има Сръбски флагове.
След това картината рязко се променя.Желанието за снимки отстъпва на страха и мисълта за далечната граница и спокойствието зад нея.
Колите на ООН префучават край нас сякаш сме спрели, сградите са около нас са в окаян вид и има толкова много срутени и надупчени от снаряди.Мостовите са отбелязани със знаци на които има нарисувани танкове и максимално допустимо натоварване в тонове.пътят свършва като отрязан и започваме да се движим по някакво чакълено недоразумение...
Горивото ни привършва.
Настигам Светльо и го питам дали ще зареждаме.
Вальо се намесва и казва че докато не излезем от тази държава не спираме никъде!
Няма как да опиша ужасът който изпитах когато прочетох табелата на следващото населено място ПРИЩИНА...
Нямаме карта, JPSът чертае линии в нищото...
За капак се забиваме в някаква малка махала с улички по-тясни от моторите ни.Пътят е само един и само напред.Скоростта никаква.По-късно колегата ще ми признае че е очаквал всеки момент някой да препречи пътят ни и да се случи най-страшното.
Когато този адски град остава зад нас, сякаш взехме да се състезаваме сами със себе си, търсейки максималното от моторите и нас самите.
Последното препятствие бе границата.
Граничарите на Косовският пункт пуснаха колегите и дойде моят ред.
-Какво е това знаме?
Еми Косовско, отвърнах аз не смеейки да кажа истината.
-Ово е Сръпско, свали го!
митничарят се ядоса още повече като ме видя че се бавя и не ставам веднага.Опитвам се да му обясня че много ме боли и с стискане на зъби ставам от седалката.До тук май не съм ви споменавал, но когато нямаш много удобна седалка, и изминаваш толкова километри без да имаш тренинг, идва един момент в който те боли и не ти се иска да сядаш на седалката.Добрата новина е че като седнеш, не ти се иска да ставаш...
Изпотявайки се от жегата и от страхът, свалих знамето и го скрих в куфара.
докато приятелите ми стояха по средата в ничията земя, аз 40 минути не смеех да вдигна очи и чаках с някаква надежда да получа паспорта си и да се измъкна от този дяволски граничен пункт.
Когато ми подаде документите смотолевих едно благодаря и бавно забутах мотора по склона.
Не знам как се пише въздишка, но сякаш отново преживях всичко което се случи тогава.
Когато Сърбите започнаха да ни проверяват, усмихнато извадих флагът който толкова бързо бях свалил, и гордо го закачих очаквайки сякаш някаква похвала от тях.
-Какви са тия знамена?
Този път нямаше какво да се обърка, май...
Ами това е българското, ние сме от България, а тук закачам знамето на държавата в която съм карал...
Полицаят позеленя, отново ми грабнаха документите и се запъти към стаичката си ядосвайки се и нареждайки нещо от което само разбрах "е си карал ти у Сърбия"
Светльо започна да го гони и да му обяснява че карам на Български е "возя" на техен език.
5 минутки и полицаят излиза клатейки срещу мене пръст споменава фамилията ми.Дава ми документите и ми посочва пътя.
За всеки от вас който не знае, карам на Сръбски е равнозначно на ч...м
С две думи съм му отговорил че всяка държава в която съм ч...л, си слагам нейно знаме...
За да покажа че в онази година ситуацията в Албания наистина не беше нормална, 2 седмици след като минахме през този граничен пункт, го гледахме по новините.Имаше престрелки между Сърби и Албанци.
Зареждаме и почти без да спираме минаваме пътят до нашата граница.В София пием по кафе и се разделяме със Светльо.Предлага ни да спим тук, но аз съм на работа утре и отказвам.
До Пловдив стигаме на магия, като спираме на всяка бензиностанция за кафе и ободрителни напитки, и малко след като тръгваме аз си карам и спя...
Не знам кой ме е пазил, но Вальо обяснява как мотора ми се е движил от единият край на пътя до другият и няколко пъти съм се разминавал с онзи неприятен завършек на такива истории.
Този път краят е добър, и малко след полунощ живи и здрави вече сме си у дома...

[the meniac]

Супер Веско.
Пътеписа е страхотен 
Върна ме назад във времето.
Само искам да попитам :
Какво се случва с моя кактус ? 

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Борим се живота му...