Здравейте екип
,
Кратка предистория ( ако не Ви се чете, добре сте дошли да я прескочите ):
= = =
Преди ~4 години, най-сетне се наканих и изкарах „А“ категория ( пиша най-сетне, т.к. семейство, работа, ангажименти – знаете общото „оправдание“, не ми оставаше време, но на 34 си казах, хайдеее
- и така и стана ). До курсовете, на мотор се бях качвал веднъж, като пасажер ... На този етап, „знаех“ какво харесвам визуално и като „идеология“ зад даденият тип мотоциклет ( нещо, което с времето разбрах, че няма абсолютно никакво значение – ендуро, чопър, турър, скутер и т.н. – имаш ли желание, емоция, кеф – се стига с всичко навсякъде на 2 колела ) – бях се насочил към Honda XLV ( Transalp ). Бюджетно погледнато, ( ~3500 лева ), изборът не беше голям – а и от прочетеното като нова ( за какъвто все още се считам ), разбрах че няма как всичко да „отиде“ за мотора – трябваха поне читави: каска, ръкавици, яке, наколенки ( до панталони и обувки не стигнах тогава ). Та, речено сторено – четох, гледа и си взех – това сви парите до ~2500. И, както си разглеждах за пореден ден обяви, ми попадна едно 3VD – не бях виждал до този момент TDM ( до тогава си нямах и представа от 3VD, 4TX и т.н.
). В момента, в който го видях – ами отдавна неизпитвана тръпка се появи, един такъв гъдел – звъннах, отидох, стиснахме ръце
. Момчето ме попита, сигурен ли си – аз, както може да се досетите, „ ... е как, това е мотора – удобен, красив, най-вече – харизматичен ( за мен ) - вземам го“. Прехвърляне, бумаги и беше мой – закарах го от кв. Слатина до кв. Младост ( София ). Като го купувах, ми каза че са по-специфични от към смукач – защото не запали от 1вият път, когато си го прибирах. И до този момент, от карбуратори не разбирам почти нищо – освен основното им предназначение ( гориво-въздушна смес ). Нямаше какво да ме спре да го взема – казах си, всичко се прави.
След няколко седмици на съботно-неделно каране, поредната събота не искаше да запали. Казах си – нека опитам основни неща. Хванах „Haynes” – свалих резервоара, прегледах „петлето“, смених няколко маркуча – като цяло нищо толкова всъщност съществено, макар и за мен да си беше „голямата работа“ и Ями запали – няма такава усмивка в този момент ( предполагам, сещате се за какъв кеф става въпрос – успял си в нещо, макар и толкова дребно ). И така си продължихме.
Като започнах в началото, съдединител, спирачка – бяха някак прекалено твърди, управлението трудно ( намирах мини полигончета и се опитвах да възпроизвеждам 5-те елемента от курсовете
- карах бавно ... За мен, причината бях аз – т.к. съм нов и неопитен и това, че не се справях с тях, или че бяха така „тежки“ ( лостовете ) го приемах като нормално – на практика, нямах никаква база за сравнение, или познат мотоциклетист с опит, който да помоля да го покара и да си каже мнението ... Усещах моторът тежък за себе си – бавните маневри, некоректното спиране преди потегляне ( по някога завъртах кормилото съвсем леко в ляво или в дясно и моторът се накланяше и т.н. ) - всичко това допринасяше да ми бъде трудно. Карах и се учех ( което е вечен процес всъщност
). И така, при едно от почивно-дневните ми излизания, на едно мъничко кръгово, си се хлъзнах с 20-на км в час, се озовах на земята, хлъзгайки се по колене ( наколенки ) и ръкавици ( на 4-ри крака ) – за щастие – ниска скорост, една кола зад мен ( момчето слезе веднага да ме види как съм – свалям шапка за което ). От там му е и драскотината от ляво ( на една от снимките ) Отръсках си се, вдигнах мотора, запали и се прибрахме. В този момент обаче си казах – не става така, трябва ми по-лека моторетка. И Ями не беше каран след това. Намерих си едно Kawasaki ER-5 - с ~20 кг. по-леко е – няма да лъжа, тази моторетка ме въведе в мото-света. С него съм минал мъничко също ( 3000 км / 2 години ) – но се уча, удоволствието е невероятно.
Ямахата си стои в гараж – очаквах момента, в който ще се почуствам готов да започна от 0-лата с него. НО, по-малкото от колкото ми се иска каране, финанси отиващи в други направления ( не за ремонт на Ями ) - и така вече 2-ра година. А Кавазакито, с времето разбрах, че ми е физически неудобно – по-сгъната поза, прибраното кормило и т.н. В момента, продавам и 2-та, с идеята да си търся нещо все така леко ( както ER-5-цата ), но с по-изправена позиция на стоеж – Kawasaki KLE, Aprilia Pegaso, подобни.
За текущите ми умения и нагласа - определено 850 cm3 и 77 к.с., са извън „възможностните“ ми. Живот и здраве ще се науча – но искам целият процес да е „по-лек“ някак. Преди време бях чул мисъл, в контекста на учащите се мотоциклетисти и придобиването на умения, която в ( не я цитирам дословно ) - „По-добре бързо с бавна машина, отколкото бавно с бърза машина“.
Толкова за историята ( благодаря за вниманието и се извинявам за обема от думи ).
= = =
Сега, по същество:
Тази обява е предназначена за Ямахата, Кавазакито го споменах като част от цялостната история. Ями не зъзнамерявам да качвам в сайтовете за обяви - поне за момента. Съзнавам, че ще отнеме допълнителни средства и време, отделни от закупуването, за да се въведе в ред - нямам идея колко, може да се окажат 100-200 лева, но може и да са 1000+ лева – не съм го водил при майстори, за преглед и т.н.. Надявам се, тук да се намери някой, който има време, желание, средства да се заеме. Времето ще покаже.
Техническите характеристики ги знаете, но накратко ( шаблона е копиран от mobile-то ):
* Дата на производство: 1991
* Двигател: Бензинов
* Мощност: 77 к.с.
* Кубатура: 850 см3
* Вид двигател: 4 тактов
* Вид охлаждане: Водно
* Скоростна кутия: Ръчна
* Категория: Ендуро
* Пробег: 87 180 км
* Цвят: Черен
Прашен е ( не съм го мил а в гаража се трупа прах ), флуиди – независимо от смяната и изминатите едва ~500км след това, са изминали 2+ години ( трябва да се поднови всичко ). Гумите са за смяна на 100%.
Постарах се, знайните за мен неща да опиша и покажа на снимките -
https://drive.google.com/drive/folders/1bP3Hs0QZcKHJBfVVEd6cN3wyuO3oVrnr?usp=drive_link ( качил съм ги в Google Drive - надявам се, няма проблем с това. Ако трябват допълнителни, насреща съм ).
Няма валидни ГО и технически преглед. Данъците му са платени, без 2024 година – това е мой ангажимент.
Цена: 1200 лева ( приблизително
).
Изключително много Ви благодаря за отделеното време. За всякакви въпроси, заповядайте на: +359 895 401 425 ( Цецо ), както и Viber, WhatsApp.
Много здраве, приятни моменти и страхотни пътувания
...
Благодаря Ви за вниманието и до скоро
...