Може би пружината е доста "уморена" вече ...
Най-вероятно това е причината.
Все пак реших да направя подложка и да напрегна пружината с идеята да втвърдя малко окачването и да видя дали ще се получи нещо от това или ще е едно губене на време. Първо се хванах да си направя скоба, с която да свия пружината за да може опорната гайка да се развие свободно. Това ми отне повече време от колкото очаквах, ключова роля в цялата работа изиграха усилията, които трябваше да положа за да преборя мързела, който ме беше налегнал. Не беше лесно, но някак си успях. При натягането, докато свиваше пружината скобата започна да се огъва, това не беше проблем, но когато започна да изплъзва ме обзеха едни съмнения, че ако реши са изпусне ще стане весело. Нямах нужда от такъв тип веселие, така че писах първия опит неуспешен, замразих обекта и докато се обърна мързелът ме връхлетя със страшна сила. След няколко дни преработих скобата и при втория опит всичко беше наред, т.е. получи се, свих пружината, развих контра гайката и тогава опрях в голямата греда, опорната гайка, макар че вече беше свободна и нищо не и пречеше реши, че няма да се развие, пробвах как ли не, но не стана. С молитви също нямаше да стане, за това и дръпнах една солена и я оставих. Опитах се да осмисля ситуацията, но от много мислене боли глава, така че се захванах с опитите да стигна до някакъв резултат, за предпочитане положителен. Пробвах с ключове, със секачи, с чукове различни размери и с каквото друго се сетих и резултата беше ударени пръсти, ожулени кокалчета и сериозно опънати нерви, на кратко казано едно нищо. Явно с добро нямаше да успея, ако това до момента можеше да се нараче добро. Гайката, въпреки че беше започнала да придобива един не до там обичаен външен вид, стоеше на мястото си и не даваше признаци да се помръдне поне малко, сякаш ми се смееше, почувствах се безсилен и в този момент изведнъж ми свършиха идеите, бях победен от една алуминиева гайка. Пак оставих всичко, нека да поотлежи още малко и на следващия ден въоръжен със свежи сили и с най-големия водопроводен ключ, който успях да намеря се захванах отново. И чудото стана, с не малки усилия започна да се развива, знам, че това е всичко друго, но не и нормално, но друг вариант в този момент не ми идваше на ума. След 10-15 минути тежък физически труд гайката падна на пода, беше тотално съсипана, както и аз.
Можеше да си спестя всички тези усилия, ако просто бях срязал гайката и след това да потърся друга такава или да ми изработят нова, но беше малко късно за това. В резбата на гайката имаше някакви метални люспи, заради които не се разви нормално и трябваше да преживея всичко това. Не знам кога и как са попаднали там, но докато аз въртях водопроводния ключ, тихичко рецитирайки нецензурни стихчета, или не толкова тихичко, въпросните люспи бавно и доста ефективно замазваха резбата на амортисьора.
Страхотна работа успях да свърша, по-добре от това просто нямаше как да стане. Преди имах здрав работещ амортисьор, сега пак имам здрав работещ амортисьор, само че неизползваем, чудно. Зарязах всичко, за пореден път и това беше за сега. После се започна едно ровене из интернет, звънене по телефона на приятели и познати и така минаваха дните, а топлото време наближаваше, общо взето не попаднах на нищо, което да ми хване окото. С втора употреба беше малко на риск работата, защото гаранция няма, а от цените на новите ми настъхваше и малкото коса, която имах, докато в един слънчев ден... не, не беше слънчев деня, излезе това:
Цената ми се стори поносима, макар че ако от самото начало всичко вървеше както трябва, до тук нямаше да се стигне, но станалото станало. Не бях чувал тази марка, но попаднах на доста положителни отзиви и реших, това е моят амортирьор. Обявата е в немския ибей а продавача е от Италия. Аз не вдявам нищо, нито от единия език, нито от другия, принципно това не е проблем, но с ибей съм малко не на ясно, така че тук използвах помощ от приятел, в конкретния случай от брат и още по-конкретно от брат ми. А въпросният мой брат по една случайност живее в Германия, той взе нещата в свои ръце и след 2 седмици се обади, че амортисьира е пристигнал, а след месец и половина се прибра до България за малко и го донесе.
Първо впечатление, нов, второ, с видимо по-малък диаметър е, изглежда тънък и трето с 2 кг е по-лек от оригиналния, 4 и половина срещу 2 и половина.
След като го монтирах получих първата изненада, оказа се, че амортисьора е с 1 см по-дълъг, на пръв поглед нищо кой знае какво, НО, според нескопосаните ми измервания и изчисления излиза, че този 1см повдига задната част на мотора с малко повече от 5см. Това не ми е проблем, но се получава така, че когато е на централна стойка и двете гуми са стъпили на земята и мотора е нестабиУен, а на пачия крак е заплашителни наклонен. За щастие дължината може да се регулира, в най-ниското положение пак е малко по-дълъг, но като цяло е добре. Последва пътна проба, която премина повече от добре Ръчната гайка в долната част на амотрисьора регулира твърдостта, в най-мекото положение е малко по-твърд от оригиналния, а в най-твърдото е сериозна работа, но окончателно ще се регулира когато се натоварим както ние си знаем. Иначе мотора се държи много по-добре от преди и в завой и направо, усеща се по-стабилен, преди при слизане от висок легнал полицай задницата сякаш пропадаше а сега нищо такова няма. Времето ще покаже колко ще издържи, но за сега мога да кажа, че определено си струва, имам чувството, че съм на друг мотор, разликата е огромна.
Малко дълъг ми се получи постът, но какво да се прави емоции. Извинявам се на хората, които си загубиха времето да ми четат глупостите, рядко ми се случва да пиша тук, обикновено предимно чета, но този път така се случи, че малко прекалих.
Времето се оправя, безавариен сезон на всички.
ТДМ България държи новият рекорд за най-много Yamaha TDM на едно място.
