ТДМ България държи новият рекорд за най-много Yamaha TDM на едно място.

Author Topic: АЛПИ 2017 - 4 приятели, безброй проходи и над 7000 километр  (Read 8581 times)

Offline Веселин Куршумов (Ротко)

  • 0877554119
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Posts: 2272
  • Не са ми нужни 235 причини, за да избера TDM...
ДЕН ЧЕТИРЕНАДЕСЕТИ – прибираме се, не бързаме за никъде






Днес не ми се става. Да си призная честно и не ми се тръгва. Мястото е страхотно, къмпинга не е първа хубост но езерото…



След физзарядката и посещението на банята, отборно отиваме до водата която е на 5 метра. Канчета и бурканчета, примуси и всичко необходимо за сутрешното кафе. За щастие газта свършва точно навреме и не ни оставя без топли ободрителни напитки.



Закуската днес е кроасани, които се струват вкусни дори и на патките. Без предупреждение сме заобиколени и дискретно изнудвани :) Като казах кроасани, преди старата на това пътуване си купих 10 кроасана за из път. Знаете колко място заемат, така че се заех да ги минимизирам и тогава да им намеря място. Когато пробиеш малка дупчица в опаковката, и изкараш въздуха от вътре, кроасаните стават толкова малки, че заемат мястото на 1 ! Е, наложи ми се да седна върху всеки един от тях…



Събираме кой каквото е разпънал и в уреченият час с гръм и трясък напускаме мястото за нощувка. Пътят е с прилично движение и не бързаме много така че просто се придвижваме. На моменти се образуват задръствания заради светофари на ремонтирани участъци.



По обяд катерим стар познат от предна година проход. Караме като едни и тримата и то мъжката, и до превала никой не успява да ни изпревари !





Тъй като не е лошо да пъхнем нещо в коремите, спираме край пътя в заведение пълно само с мотористи и поръчваме първото което виждаме на витрината. Никой не отказва и кафе. В края на пътуването се уморяваме лесно и такива моменти ни се отразяват много добре.



Докато хапваме виждаме стар ТДМ и веднага се запознаваме със собственика. След кратък разговор кой от къде е и къде отива, си взимаме довиждане и всеки по пътя си.



Интересен билборд който редовно виждахме покрай пътя ме спря за миг докато спускахме.
Днес се придвижваме към Лаго ди Гарда където ще нощуваме повторно и отново всички. Радо вече пътува към мястото.
Докато пътуваме, погледите ни са привлечени от красиви спортни коли наредени в парка на крайпътно заведение. Спираме и ние за да им се порадваме.







Групата е от най-северните европейски държави, тръгнали на Алпийско пътешествие като нас. Малко снимки и потегляме като пътьом изпреварваме някой от красивите машини. Час по-късно навлизаме в известният Италиански зимен курорт Мадона ди Кампильо.



Личи си от пустите улици че огромният комплекс е сезонен. Правим кратка обиколка из централните улици, попълваме запасите си от вода и продължаваме напред.






Излизайки от курорта, не можем да устоим на разкриващата се гледка около нас. Не случайно тук е емблемата на това място и има оставане отбивка за любители на красоти.







На фона на тази красота, все по-силно изпъква една тъжна истина. Планините около нас започват да отстъпват място на все по-равнинна гледка. Движейки се все по-на изток неизменно ще стигнем до краят на това така чакано и желано пътуване. Започвам да губя момента на насладата заради мисли като тези…



Километрите до контролната точка днес почти не останаха. Спускането от планината, няколко красиви езера и поредният светофар заради ремонт на пътя ни отделят от езерото.



Чуваме се с Радо който вече е запазил същите места в нашият къмпинг. Настаняваме се след което отиваме на покупки в голям хипермаркет. Когато се прибираме в къмпинга се привеждам в ред за да се покажа на обществеността населяваща това място.
 


След това идва неизбежното. Джапанки, студени бири и компанията е готова за вечерен излет край водоема.



Когато алкохола :) надделя над здравият разум, влязох да търся русалки в езерото.



След като изгонихме  хората от плажа, решихме да се приведем във форма и да покажем на кУрорто кой се подвизава в него.





Докато се разхождахме из града обръщахме внимание на екзотичните превозни средства около нас. Докато им се дивихме, не пропускахме и уникалните изкушения които бяха на всяка крачка и придаваха на вечерта ни розов оттенък…



След забележка от Радо да не коментирам толкова че му става дискомфортно, се опитах да наблегна на забележителностите на градчето вместо на посетителките му.



Гледайки Валката как жадно пие, решаваме да потърсим някоя пицария в която да сгънем парче пица, и студена бира да и прави компания.





Не намираме свободни места край „морето“ и се налага да се задоволим с каквото може.



Навалицата е страхотна и всички заведения са пълни. Накрая ни водят в таен заден двор, вероятно разбрали че сме почетни гости.



След вечеря продължаваме разходката си в самият център сред безбройните барове пълни с Италианки и не само. Решаваме че е време да охладим страстите и посещаваме местна джелатерия.



Когато ни идва вечерният час, уморени се прибираме в палатките си. Днес минахме 305 километра. Малко ни росна дъждец, малко поуморени от пътуването, но безкрайно щастливи. Заспивам с мисли за всички онези фантастични моменти които имахме през тези 2 седмици. С мисли за онези тежки мигове в които ми идеше да продължа сам пътуването си. Сигурен съм, че тази нощ съм спал усмихнат…
« Last Edit: March 07, 2018, 22:16 by Веселин Куршумов (Ротко) »
TDM is my lifestyle, my destiny, my religion ...

Offline Веселин Куршумов (Ротко)

  • 0877554119
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Posts: 2272
  • Не са ми нужни 235 причини, за да избера TDM...
ДЕН ПЕТНАДЕСЕТИ – Да се опиташ да надбягаш себе си.




Последното ни утро в Италия със слънчевите лъчи по палатката. Нощта беше гореща, обещаваща денят да е още по-топъл. Докато закусвам чертая трасето за днес и съм леко притеснен. Далеко сме от мястото на което трябваше да спим като за предпоследна вечер. Колкото и да не си го признаваме, след двуседмична езда сме уморени и това си личи. Фактът че имаме различни виждания особено когато сме всички заедно допълнително натоварва ситуацията.  Местим моторите на сянка и се обличаме далеч от слънцето защото в 8 вече е доста жега. Караме силово до колкото е възможно. Когато напредваме мъничко, спираме в малко градче за по кафе и почивка.



Животът около нас продължава по Италиански. Кой отишъл на бръснар, кой решил да се вихри с велосипедът си.





След силно ободряващата черна напитка, идва ред на последният проход който ще имаме честа да сгазим тази година. Сан Болдо е далеч от висотата на Алпите. Тук няма трафик, няма сняг, няма нищо от онова за което бяхме тук. Въпреки това, смея да твърдя че е един от най-емоционалните и интересни проходи. Спираме моторите малко преди него, за да можем на спокойствие да го разгледаме и снимаме.



На паркинга до нас има и други яки мотори.



Проходът е еднопосочен, и се регулира от светофар. Така обратните завой които се правят в тунелите и под голям наклон, са безопасни за преминаващите.



Докато се чудим на това човешко творение, интересни неща се придвижват по пътя.



Само не разбирам, Радо колкото и пъти да го снимам, все среден пръст ми показва…
От тунела излизат същите чудати машини. Е, и сега ако не ни надупят…



Когато се връщаме на паркинга, там ни чака страшна машина. За жалост за БГ, това животно не става за каране. Не че нещо, ама  с 3 гуми в 3 различни линии, не знам дали ще има дупка която да пропусне :)



Будим Габровеца…



… тагваме се за да е ясно че сме били и тук и тръгваме с моторите през тунелите.







Снимаме и как се вижда от долната страна. После леко се изгубваме в завоите и преминаваме в режим само направо и само адска жега. По обяд докато се оглеждаме за места за обяд, решаваме да спрем за пазаруване в голям магазин край Удине. Пазаруваме, и после обядваме на хладно пица. От тук купих за подаръци бира и типични сирена и меса. Обличаме се вътре на климатиците и газ през жегата. В Словения влизаме в късният следобед и спираме за зареждане на гориво. Комбинираме с кафе и продължаваме напред. Когато наближава моментът за нощувка започва лудо лутане. Няма къде да се спи а нещо не сме настроени за диво къмпингуване. След поредните лутания и проверка на няколко хотелчета в едно градче, Вальо изтърсва че ще тръгва директно към България. Сдържайки гнева си, се опитвам да го разубедя но това не се случва. Не мога да го оставя сам, и макар че мразя да карам през нощта, му казвам че тръгвам с него. Радо също е навит да пътува през нощта, което разделя групата отново. Докато се прегръщаме на раздяла, ги увещавам да се пазят и да внимават много докато пътуват. Палим моторите и със смесени чувства продължаваме напред. Известно време караме заедно, но когато спирам пред поредното хотелче край пътя, ти минават край нас, махат ни и се скриват в тъмнината…
Тъжно ми е но не мога да направя нищо друго освен да подсигуря нощувка за нас с Денислав. Докато се лутаме следейки за табели, бъркам пътя и пропускам завой. Решавам че няма да се връщам а ще изчакам навигацията да преизчисли друг маршрут. Както се случва винаги в такива ситуации, виждам надписът СОБЕ и веднага спирам. Възрастен барман ми казва че има стай и цената е 25 евро + закуска. Цената е добра за нощувка на легло, а и няма за кога да търсим друго. Отваряме по бира и сядаме на масите от вън за да си доизядем каквото имаме. Смеем се доволни и бъбрим с други двама посетители на бара. Дядото който се оказва и собственик, също се включва в разговора. Когато приключваме с храната, допиваме студеното Лашко пиво и е време за лягане. Моторите ни са настанени в гараж който се заключва и можем да спим спокойно. Стайте са хубави, чисти и определено уцелихме хотел !
Взимаме си душ и е време за сън. Докато се наслаждаваме на чистите чаршафи в топлата стая, нашите приятели се борят по пътищата някъде в Хърватска. Днес ние минахме 530 километра, те ще навъртят над 1500…безумие !!!


TDM is my lifestyle, my destiny, my religion ...

Offline Веселин Куршумов (Ротко)

  • 0877554119
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Posts: 2272
  • Не са ми нужни 235 причини, за да избера TDM...
ДЕН ШЕСНАДЕСЕТИ – Да спим докато караме и скучно се прибираме ( в моменти като този не обичам да карам мотори… )





Ставаме ведри и отпочинали. Багажът е по моторите и няма много за прибиране. Когато напускаме стаята се оглеждаме къде сме спали че снощи беше уморено и тъмно за да го правим. Имотът е голям и има ферма в задният двор. Много селскостопански машини са пръснати из двора.







Когато влизаме в гостилницата, нашият домакин ни чака ухилен до уши. Докато хапваме разкошна местна закуска, сладкодумният човечец разказва истории които до някъде разбирам, донякъде не, но кимам удобрително и редовно че схващам :)



Ядем на корем и толкова сладко. Разменяме си благодарности, подарявам магнит и обещавам пак да се върнем. Прегръдка за довиждане и можем да потегляме.



Последна снимка и газ само напред.



Следва минаване на границата и качване на магистралата. Хърватска е скучна и топла. Спираме често, пием кафета и спим докато караме. Мразя дни като този- налага се да карам скучна магистрала след като съм имал 5000 километра райски пътища ! Сърбия обядваме на бензиностанция и продължаваме с честите спирания заради скуката и налягащата ме дрямка. Тук бия Габровеца в разхода на гориво. Явно при по-високи скорости моят мотор е по-икономичен. Към края на новата магистрала караме доста километри в една лента заради ремонти. За щастие Денислав не се свини и ме следва когато карам и изпреварвам постоянно бавно движещата се колона.
Нищо интересно не ни се случва и в БГ. На околовръстното на София се разделяме с прегръдка и кой от където е. След 1020 километра спирам пред фабриката в която работя за да оставя мотора на паркинга тук.



Докато се опитвам да се опазя от жилещите комари ( мамка му, за 16 дена комар не видях ! ) Женя идва и прибирам всичкият багаж в колата. Оказва се че ми е необходим цял багажник място :)



Така след 16 дни и 7123 километра се прибирам в къщи. Във фотоапарата ми има над 2000 снимки, а картата с памет на камерата е отдавна пълна…



Тук е момента да благодаря на всички заради които се случи това пътуване! От Баща ми чийто мотор карам, до половинката ми която не се сърди ( много ) че съм без нея на път. Радвам се че имах и истински приятели до себе си ! Вече съм простил всичко за което им се ядосвах, така че надявам се и те не ми се сърдят. За да им оставя спомен от това пътуване, съм им подготвил стара Швейцарска музикална кутия ( над 50 години ) в която съм им оставил камъчета от всички емблематични места на които бяхме. За да прозвучи сериозно, в куфарът ми имаше над 80 найлона с над 300 малки камъчета… Допълвам това със обща снимка и малка книжка описваща пътуването ни.

На всички останали, надявам се да сте се забавлявали докато сте разгледали мислите ми !
Пожелавам ви да отидете на всяко място на което бяхме и ние, и ако ви е нужно каквото и да е било инфо или друга помощ, моля потърсете ме без да се бавите – с радост ще помогна на всеки !
TDM is my lifestyle, my destiny, my religion ...

Offline Judas_Priest

  • Sr. Member
  • ****
  • Posts: 293
Весо, радвам се, че намери време да завършиш алпийския пътепис! Беше приятно още веднъж да си спомням за всички приятни, спокойни и бързи моменти от нашето пътуване :-)
Няма как да коментирам пътеписа ти само с две изречения, така че очаквай включване отново :-)


Offline the meniac

  • Newbie
  • *
  • Posts: 31
НЕЗАМЕНИМ !!!

Offline Павката

  • Hero Member
  • *****
  • Posts: 865
  • Yamaha TDM900
най-накрая и аз го изчетох. За завиждане сте :) екстра ви е било. Само ротния не може да ме убеди, че е карал мотор. Или поне не по начина, по който го описва. С тия ташаци на роубарите, нема никъв шанс да си се накефил на завоите. Особено като гледам и снимките. А що не пратихте от тия снимки повече за календара бе???!
TDM - Turn the Dreams to Memories ! ! !

Offline Веселин Куршумов (Ротко)

  • 0877554119
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Posts: 2272
  • Не са ми нужни 235 причини, за да избера TDM...
Пафка, знаеш че да лъжа не моята категория. Куфарите ( ташаците ) нито веднъж не са упрели ( изчисления баце ), толкова съм доволен от тях ! Габровеца ми е свидетел за пълните гуми и гонката нагоре по завойте. Никога в БГ не съм карал така ! Пътят там предразполага и ти помага да се отпуснеш и да си повярваш. Липсата на втори човек също. Определено повече няма да карам така, освен когато се върна там отново, сам...
TDM is my lifestyle, my destiny, my religion ...

Offline georgidobrich

  • Hero Member
  • *****
  • Posts: 656
  • TDM 900 2006
Можеш ли да пуснеш път по карта по който сте минали ?
TDM 900 2006

Offline Веселин Куршумов (Ротко)

  • 0877554119
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Posts: 2272
  • Не са ми нужни 235 причини, за да избера TDM...
Аз така и не се научих как се правят тези работи...
Трасето го чертая по карта, Мапса на Гугъл ми е спомагателно средство.
TDM is my lifestyle, my destiny, my religion ...

Offline Kristiyan

  • Full Member
  • ***
  • Posts: 113
колко излилиза едно такова удоволствие?
като време и финанси.
гледайки снимките се замечтах!


Offline Павката

  • Hero Member
  • *****
  • Posts: 865
  • Yamaha TDM900
между 2-3 000 лв с обслужването на мотора, 2 седмици
TDM - Turn the Dreams to Memories ! ! !

Offline Веселин Куршумов (Ротко)

  • 0877554119
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Posts: 2272
  • Не са ми нужни 235 причини, за да избера TDM...
Зависи от това къде ще нощуваш и къде ще ядеш.
Когато пътувах с половинката ми, спахме в хотелчета разни където средната нощувка за 2 души е 50 евро.
По време на този пътепис основно спахме на палатки като цената на къмпингите за сам човек е от 7 до 15 евро или средно 12 за нощувка.
Средната ставка е 100 евро на ден.
TDM is my lifestyle, my destiny, my religion ...

Offline Kristiyan

  • Full Member
  • ***
  • Posts: 113
Благодаря ви много. Някой можели да изпрати, да свали данните от джипиеса, все пак да не откривам топлата вода.
И още един въпрос, смятам че моят 4тх е в добра кондиция ако бъде добре обслужен да ли ще издържи едно такова пътуване? То наистина е спорен въпроса но този тип машинка все пак е създаден за такиеа трипчета? Май си отгоеорих на тоя въпрос!

Поздрави

Offline xx22xx22

  • Sr. Member
  • ****
  • Posts: 336

 

SimplePortal 2.3.6 © 2008-2014, SimplePortal