И ние искаме да стигнем до Калин

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Утрото е мъгливо и бързо. За половин час сме стегнали багажите си и слизаме за закуска.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Язовир Калин не е поредният водоем в планината.
Той е най-високо разположеният язовир в България и на Балканския полуостров — 2394 м. н.в.
Строен около 40 те години на миналият век от Българо-Немско сдружение в продължение на няколко години. Днешен собственик на Язовира и бетонов път до него, е фирма Гранитоид (името е същото като на сдружението което го е построило ).До местността се достига по живописен път, започващ от село Пастра и преодоляващ около 1700 метра денивелация по склоновете на Рила. Пътят е частен, служебен и не е отворен за обществен достъп, т.е не може да се ползва от МПС. Към момента по проект до края на годината се извършват ремонтни работи заради които достъпът до язовирът е ограничен.
Въпреки това, ако Събота и Неделя хората не работят, достъпът до това кътче все още е възможен. Местните казват че собствениците искали да затворят нацяло пътя за да не се налага да го ремонтират-не че видяхме ремонт по трасето някъде…
На следващият ден още един наш колега се качи до горе но хората са работели и е чакал да приключат работата си за да го пуснат.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Кафе, трасе за деня и любопитни истории разказва всеки от групата. За жалост влизам в роля и набързо раздигам седянката. Взимаме си довиждане с Влади който се оказа страхотен домакин, и устремено потегляме към Гоце Делчев. Пътят е бърз и много хубав. От Огняново се отбиваме и поемаме към Доспат.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

На следващата отбивка се отправяме към село Кочан. Опитвам се да ги прекарам през един непопулярен път който се оказва вече история с много кален привкус. Леко разочарован трябва да се върна назад и да поемем по главното трасе към язовира. В центъра на селото качваме моторите на тротоара за да са на сянка и сядаме на местното кафене. Докато си бъбрим че сме точно пред общината и дали е удачно да качваме моторите тук, обяснявам на колегите че все пак сме с мотори а не с коли и сме гости на селото а не завоеватели. 20 минути по-късно докато се обличаме под звуците на оркестъра предвождаш някаква сватба в селото, цивилен господин идва и ни се представя като полицейски служител. Учтиво ни прави забележка че не сме спрели не където трябва …
До Доспат стигаме бързо и качвам групата до язовирната стена. Макар че ми е в задният двор, и съм минавал десетки пъти от тук със всякакъв транспорт, за първи път виждам язовирната стена…Докато снимаме, небето променя цветовете си и точно и ясно заявява че не смята този път да ни пожали.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Не мислим да му се даваме и тръгваме. Кънчо предлага да се спрем в сладкарницата на центъра и да изчакаме, но аз знам правилното място на което да се скрием. Е, до там малко ще се понамокрим но…

Положението е под контрол и за да изравним вътрешната и външната температура, купуваме няколко сладоледа…
Корави рокери като нас трябваше каса бира да купим май.
След около 40 минути дъждът намалява и продължаваме по пътя към Широка поляна. По предварителна уговорка, там имаме среща със скъпи приятели.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Диаметърът се вижда от далеко и веднага отбиваме да видим каква стръв използва за да лови риба. Оказа се, рибата е още в язовира и нашата гладна група ще обядва Шилешки пържоли с пържени картофки и топла питка от местната фурна. Поръчваме, хапваме без много да се моткаме като използваме базата предоставена ни от нашите домакини-масичка и столчета на брега на язовира. Страхотно е !Храната е вкусна, компанията отлична, времето идеално.
За съжаление ние не можем да останем много и трябва да се отправяме към ниското и горещо поле.
До Батак се забавляваме по завоите и прескачаме бързо колите които настигаме. Обожавах старият си мотор когато ми се налагаше да излизам извън пътя, но на него 900ката е толкова мила и добра…
След разклона хващаме наляво и тръгваме покрай язовира в посока към Пазарджик. Там се разделяме с Кънчо и по алтернативен красив и непознат на места за мен път водим Габровеца на кафенце край гребният канал. След това се сбогуваме и всеки към вкъщи.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Според мен ТДМ не се чувства много добре по извивките към върха, но фактът че мястото е магнетично и е най-високият път ( не говорим за черно ) в България, правят дестинацията желана и интересна за търсачите на спомени.

Благодаря за страхотното преживяване на всички от отбора, благодаря и на всички останали за това че ви има и винаги мога да споделя всичко което ме прави щастлив с вас !