До с. Безводно и малко от едно приключенско трасе

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Има безброй места на които можем да отидем, и още толкова на които искаме да се върнем отново…
Реших първото ми пътуване тази година да е до едно такова много любимо мое място.
По пътят Между Асеновград и Кърджали се намира село Комунига. До там пътят също е забавен. Ако сте любители на гладкият асфалт и високите скорости, тук няма да сте у дома си, но ако сте приключенец по душа и обичате да сте в центъра на историята, това трасе определено ще ви допадне.
От Комунига се отбивате от главният път и потегляте някъде назад из времето. Тук е моментът да ви предупредя че пътят е тесен и макар и рядко, разминаването с коли на завой е неприятно и опасно занимание. Трудно успявам да се концентрирам само в пътя. Наоколо е изключително красиво и на моменти се отварят невероятни гледки.
Има и свободно пасящи едри домашни животни които също се радват на пейзажа, така че бъдете внимателни с тях.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Пътят е сякаш безкраен редуващ обратни завой и стремглави не много дълги прави участъци.
След един от завоите, виждаме стената на язовир Боровица. Изграден е за питейно водоснабдяване на Кърджали и голяма част от останалите населени места в тази част на областта. Стената е земно-насипна – сред най-големите такива стени в България.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Има интересен преливник - представлява голяма фуния, от която чрез тунел излишната вода се отвежда в реката след стената. Подминаваме разклонението за Кърджали и тръгваме да катерим нагоре  към стената.
Преди самият язовир има бариера която спира пътят ни напред. Пазачите записват имената ни и номерът на мотора и ни пускат  напред като казват че снимането на стената било забранено…
Обясниха ни че контролът бил нужен заради наличието на джихадисти и опасност от тероризъм. Затова достъпът до много наши язовири бил забранен.
Докато се опитвахме да влезем в ролята на такива, леко започнахме да катерим пътят към село Безводно. Освен нас тук има и един сръндак който бързо набира по стръмните скали и се скрива в гъсталака. Километър след стената тръгваме по нов участък от пътя който бе изграден преди няколко години, когато в следствие на натрупана голяма снежна маса, се свлича целият път и оставя селото без достъп за дълго време.
Безводно е по-скоро безлюдно.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Стигаме до края на асфалтовият път където ни чака стар орех и чешма с ладна водица.
Спирам мотора под дървото и сядаме на пейката до чешмата. Мястото не е нещо особено, но пак си заслужава да се посети.
След кратка почивка се обличаме отново и тръгваме на обратно. На разклона хващаме обратно към Пловдив, защото кракът ми не позволява да карам толкова колкото искам, но тук вие трябва да хванете пътят към Кърджали.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Има няколко участъка в които асфалтът липсва, но това е за малко и не е от значение.
Настилката е грапава и има страхотно сцепление с гумите. Понякога платното е като на вълни които са плавни и е страхотно изживяване да караш прав с висока скорост върху тях.
Тук също не липсват животни. Костенурки, черни щъркели и всякаква друга дива твар можете да видите навсякъде около вас.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

От другата страна на реката има По такива места, стадата овце пресичат пътя без да се съобразяват с липсата на пешеходни пътеки. Да застанеш в центъра на такова стадо е доста забавно смея да твърдя. Бъдете готов да запечатате момента за да има после какво да показвате.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

В началото пътят се движи покрай река Боровица, в последствие тя се влива в язовир Кърджали и ще започнете да виждате него.
селца, до които единственият път е през въжени мостове над реката. Един от тях е достатъчно голям за да минете с моторът си по него. Спокойно, там минават няколко крави едновременно, а и мнозина от нас също са се насладили на това преживяване (страхотно). От другата страна е село Ненково където пътища просто няма-обръщате и обратно по моста. Мостът се прегазва лесно, дори с напълно оборудван мотор с куфари. Карата на първа и без да се пънете много 

[Веселин Куршумов (Ротко)]

В този регион е и небезизвестната пещера утробата, но за нея ще трябва да се поизпотите малко. Иначе по цялото трасе има много чешми и крайпътни места за отдих.
В края на село Дъждовница, тръгва тесен горски път който се спуска до бреговете на язовира. По него внимателно можете да се спуснете почти до самият край. Там е поредният уникален елемент по тези земи.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Един от най-впечатляващите въжени мостове у нас. По него се стига до село Сухово. Ако сте прекален ентусиаст, не е невъзможно да минете по моста, но трасето определено не е за ТДМ.
Подходът към него е през стъпаловидни скали по които трябва няколко човека да свалят един мотор. След като минете от другата страна, отново трябва помощ защото път просто няма.
Лично аз смятам следващият път просто внимателно да се спусна до където е възможно, и после да продължа пеша до моста.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Когато отново се качите по пътя, може спокойно да продължите по пътят към град Кърджали, като не спирате да се наслаждавате на високите изрязани скали в краят на трасето, преди да усетите как селцата малко по малко изместват дивото…

Надявам се всеки който не е бил там, да намери време и да се поразходи. Ако не харесате мястото, обещавам да черпя по бира всеки който се оплаче 

[Judas_Priest]

1-3;1-3;1-3
Толкова ти се кара, че 2 не виждаш! 
Еййй Ротен, хубави спомени! Направо успя д асложиш една голяма усмивка и на моята физиономия!
Чудесна разходка беше! Макар за онзи терен само мотора на Цецо беше най-подходящ.