ДЕН ТРЕТИ – АЛБАНСКИ
Поредното събуждане преди часовникът.Събуждам се заедно със слънцето и отивам да го поздравя.
Винаги ставам преди другите. Така "ритуалите" ми сутрин не забавят групата и
рядко се налага някой да ме чака.Вадя примусът и слагам да топля вода за
кафето.През това време ще ви покажа групата която се появи късно снощи и
се настани до оградата на нашият къмпинг.
Сладурите се настаниха и веднага почнаха да купонясват. Поздравихме се, разменихме няколко думи с поредица от наздравици и ги оставихме да се
радват на тяхното си пътуване. Радваха се до късно
и сега сладко спят
до любимите си.
Без палатки които да събират сутрин, направо на тревата. Олеее, водата...
Правя кафе и топля нова вода за останалите. Започвам да стягам багажа и да
разбуждам групата. Не, никой не ме мрази че ги вдигам толкова рано !
Всеки един от тях е попивач на моменти като мен, и никой не обича да
сънува до късно.
Закусваме край езерото наблюдавайки лодките с
рибарите и тихо бъбрейки за да не разбудим останалите около нас.
Избутваме моторите и потегляме към границата.Кратка езда по последните
Македонски завой и ето я границата с Албания.В друга ситуация бих се
притеснявал, но след преминаването ни през Косово и лутането в столицата
Прищина, тази държава е просто част от пътя.Въпреки всичко планът е да
не се моткаме много и вечерта да спим някъде в Черна гора.Нареждаме се
на опашката, колите не са много и ще минем бързо.Митничар ни подканя да
се отделим и да влезем в тунела от където минават пешеходците...Тясно е но минаваме внимателно и бързо ни пускат в тяхната държава - страната на
Магаретата, бункерите и феновете на Мерцедес.
Спускаме се бавно от планината и не спирам да броя малките бункери осеяли
склоновете около нас.След време трябва да приключа защото цифрите ми
свършиха...Освен това друго привлича вниманието ми.Маркучи застопорени с
камъни издигат струя вода на около 3 метра напомняща фонтан в парка.Чудя се !По-късно разбирам че тук системата е причудлива автомивка!!! Виждам кола застанала под падащата от горе вода и младеж който усърдно се мокри и търка-шашнат съм !
Отклоняваме се от трасето което чертае джипиеса защото табелите ни качват на магистрала която още не е
отворена. Е, местните карат защо не и ние.За жалост спестеното време ще
ни лиши от прекрасен и страшен път който определено си струва да се кара!
Нищо, следващият път.
Да, не сте се объркали, това е в Албания. Години по-късно разбрах че тук са
най-големите находища на Битум и асфалт. Tунелите им са
европейски, за разлика от нашите. Е, освен Мерцедеси срещаме и всякакви
други чудати машини.
Очаровани
от пътя и навлизайки в Тирана, претърпяваме пълен шок когато
магистралата като отсякана и без никакви предупредителни табели се
превръща в черен път който по малки и завъртяни улички ни включва в
натоварен булевард.
Натоварен
ли казах? Няма такъв трафик !!! От всички страни свирят, натискат те -
ужасно движение.Бързо ни става ясно и взимаме решение изобщо да не
търсим центъра а направо да бягаме по пътя напред.Опитвам се да затворя
лентата за да се съберем и отзад почват да ми свирят.Зъбя се, ако искат
нещо ще ме ядосат.Показвам юмруци и имитирам непукизъм.Когато сме заедно
се опитвам да пробия колоната като не спирам да мигам и светкам на
предните.Почти не ми се получава...
Стигаме черешката на тортата на едно колело където полицай се опитват да въдворят ред - никакъв шанс !
След това пътя става няколко ленти в една посока и бързо се измъкваме .
Спираме да заредим в края на града и да си починем след последният час мъчно провиране. Ве бях слушал историй, но реално да го преживееш...После
защо съм бил отбягвал големите градове.
На път за границата минаваме през малко градче Лезха.На един от върховете около
града е разположена стара крепост която няма как да подминем.
Кратка разходка из руините ще ни се отрази добре.
Интересно място като за случайно намерено.Петя отново се отнася на някъде.Обещава
да ни покаже друго подобно за което се е потготвила в Шкодър.
На мен и тук ми харесва, макар че е някак пусто, няма живец в този град.Само ние сме тук да му се не види
Ааа, и Габровеца е с нас, вероятно му се е освободило малко място в багажа за история.
Туристи бе, к'во да ги прайш, само се разкарват насам натам и търсят разни аботи.
Дали да не ги издам на полицията че от сутринта не са се спрели да се щурат из
пътищата на страната.Без винетка, без пътни такси, ей тъй просто си
карат.То пък аз и да кажа, ще се измъчи момчето с този мотор да ги
гони...
След още няколко изминати километра из тази чудата държава, влизаме в
град Шкодар. Тук е крепостта Розафа за която Петя спомена по-рано. Лесно е
намираме а и как да е друго яче като няма нищо по видно от нея тук.
Последните няколко метра не са за хора със слаби сърца. Хлъзгав паваж с
ужасен наклон и обратен завой за капак на всичко... Залегнал над
резервоара напрегнато се надявам да не последва онова за което мисля.
Преди крепостта пътя е като хребет по който се чудиш къде да стоиш.
Минаваме портите любезно поканени от пазача и спираме там където някога
са стоели конете на господарите в този дом. Дори не ми се мисли как ще
се измъкнем от тук след това
Тръгваме на разходка. Тук Историята е пожалила доста повече и лесно можеш да се
върнеш в годините на строежа.Още повече след историята която чуваме от
нашата учителка.Признавам че не помня с подробности историята, но част
от нея ще ви споделя.
Трима братя се опитват да построят дом на върха на това възвишение. За
жалост след всеки опит то се руши. Разбират че трябва да вградят в
стените жена за да е здрав строежа.По големите хващат съпругата на
третият брат и я зазидват в стената като оставят по нейна молба едната и
ръка за да гали детето си и кракът и за да може да го люля...
Запленени сме къде от разказа, къде от страхотната гледка на виещата се река в краката ни. Красиво е, много.
Обикаляме из двора, обсъждаме всяко място, намираме дори част от одеждите на единият от братята.
Ако за миг спрете да виждате синьото небе и тревите наоколо, веднага ще се озовете в един истински средновековен замък.
Лесно се мечтае тук, трябва само да поискаш.
Обикаляме за последно и се възхищаваме като малки деца получили безплатно представление в цирка.
Отправяме се към тунела и после по конете.От тук до границата са няколко
километра. Ники тръгва първи, спуска се лесно. виждам как Петя се качва
и изчезват.Мой ред е.Усещам напрежение още преди да стигна до
завоя.Трябва да успея да завия без да спирам и без да се хлъзна.Засилвам
се а съм на първа...Не пипам спирачките докато не дойде асфалта, после
се хвърлям на спирачките.Спирам мотора и чакам Денислав. След като
благополучно слиза му казвам да настигне Ники и да му каже да ме изчакат
на моста.Днес напускам тази страна и трябва да намеря халба. Спирам във
всяко заведение и питам с жестове и развален английски. Не оставам
разбран.Няма време, бавя се много.Спирам отново преди да тръгна
обратно.Младо момче ми отвръща любезно че има халба.Питам го дали е от
Албанска бира.Потвърждава ! След въпрос за цената ми стиска ръката и ми
казва че за него е удоволствие-подарък.Щастлив тръгвам към моста но там
не намирам никой.Ами сега.Връщам се отново по същият път но няма никой
никъде. Лошо, сега онзи рошавият ще се ядоса и ще се размрънка. Решавам
че няма време и тръгвам по пътя към границата.Два завоя след това ги
виждам. Спирам до тях и бързо се извинявам и парирам нападението ухилен
до уши с новината за халбата... Размина ми се
Лесно минаваме границата и вече сме там за където сме тръгнали-Монте Негро.
Спасяваме представител на местният вид и взимаме бързо решение да се
отделим от главният път който се движи покрай морето, за да караме по
малък път койте се вие по билото високо над Шкодарско езеро.
Страхотен избор и невероятен път. Няма никой, само ние и старите дървета.
Езерото и гледката към него е просто страхотна !
На един от завойте срещаме други магарета като нас...
Лидерите веднага се познават
А около нас е просто очарователно.Мисля че точно в този момент набрах
височината която ми е нужна за да се чувствам на върха на щастието.
Страхотни завой и тесен път, красота.
НАЙС А ?
Идва време за търсене на място за спане. Започваме
спускането и аз тръгвам да проверявам всеки страничен път за интересно
място за нощувка.
Тук не става, там не става и влизаме в Вирпазар. Питам на няколко места
но цените ни се струват високи и решаваме просто да изпием по бира.
Докато другите спират тръгвам да проверя на бързо в другата посока дали
няма нещо на 5-6 километра.Не намирам нищо и се връщам за наздравица.
Обикалям за да търся халба...
Караме почти до Потгорица. Нощта наближава и нямаме много избор.Влизаме в полето и започваме да се лутаме по черни пътища.Мястото не е идеално но скоро ще се стъмни.Навираме се в храсталаците и спираме.
Недоволен съм но няма на къде. малко по късно близо до нас минава
влак.После се появяват светлинки на кола. Идва и друга...След малко
минава още една в тъмнината. На всички ни е ясно къде спим вече.Както
казва Денислав, намираме се в е......а на Потгорица
Лека нощ !