До ЧЕРНА ГОРА - едно непланирано пътуване...

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Вече ми става навик да се подготвям за дълго пътуване.
Това макар че явно не ми се отдава добре, е един от най-прекрасните моменти.
Плановете бяха за Италия, но моят верен приятел Вальо няма да може да пътува поради инцидент. Обещали сме си да го направим заедно и за това трябва да сменя трасето.За щастие старите приятели Ники и Петя в компанията на Денислав (Габровеца),имат план за разходка до Черна гора.
Планът е преминаване през Македония и Албания, с връщане през Сърбия.
Е, не е това което исках, но знам че макар и с предубеждения, сега когато се връщам съм щастлив и доволен...
Плюшеният ни приятел Пецата тази година не е с нас, но все ще намерим кой да го замести...

[Веселин Куршумов (Ротко)]

ДЕН ПЪРВИ - ПРЕПУСКАНЕТО

 
Както предполагате, 4 сутринта вече се обличам за да започна голямото пътуване.
Мястото е в София, където трябва да се срещна с таз годишните ми съотборници, и евентуално ще бъдем изпратени от приятелите ни от столицата ( ако станат толкова рано де ).
На магистралата е тъмно но моето настроение е коренно различно. Макар че стрелката на километража не стои мирно и предвещава късане на жилото, аз упорито си се смея сам в каската и се наслаждавам на хубавата музика която предварително качих на джипиеса си.
Ниско прелитащи птици и колегите им с метални крила са единствените които ми показват вярната посока. За пореден път пак крещя сам на себе си...
След Траянови врати се сещайте как се променя температурата. Понякога си
мисля че когато е минавам направо сменям сезоните. Пускам парното на 6 и отварям по-широко очи с надежда че изгряващото слънце ще прогони студа.
По околовръстното стигам до уговореното място за кафе с добри другари.

Раздумката е хубава, но пътят чака и не искаме да го оставяме сам.Взимаме си довиждане и с радост посрещаме идеята на Вальо да ни изпрати до границата.

Пътят до Кюстендил не ми е интересен.Откъсаци от нова детелина край София и ремонти по пътя не оставят следа в съзнанието ми.Това което предстои макар и да съм го изпитвал вече, кара душицата ми да трепти и пърха от
щастие.В моменти като този разбирам че ако съм жив и здрав, най голямото щастие за мен на тази земя е да съм върху любимият мотор и на подобно пътуване.
Спираме да заредим и отново пием по кафе.Проверяваме последно дали важните неща са с нас и се разделяме с Валката.
Границата е мината и вече сме Макета...
Чувствата са смесени.Усещането е все едно съм си у нас.
Обядваме в интересно етно заведение по пътя и подгонваме магистралата за столицата на другата България.
Малко дъжд ни дава време за почивка на един от пунктовете за плащане на такси.Денислав не пропуска да полегне върху мотора и да привлече вниманието на преминаващите покрай нас коли.Когато дъждът намалява, тръгваме и изгубваме посоката с гршно слизане от магистралата...
Редовното объркване на пътя връща усмивките и така не притеснени влизаме в Скопие придружени с дъжда.

Спираме на сушинка и се опитваме да чуем езикът на който говорят наоколо.За момент си помислих че сме в Париж.

Тогава се сещам че съм попаднал не къде да е а в центъра на света
Като ротен на ТДМ България, нямаше как да пропусна и да не се снимам редом до друг пълководец.

Пореден миг на замисляне къде сме предизвиква и автобусът който минава покрай нас.Сега се сещам от къде са видели Англичаните...

Тази година Петя е подбрала местата на които трябва да обърнем внимание и ни покатерва високо над световната столица за да я огледаме от горе.Сякаш знаеща намеренията ни, лейката над нас решава да ни даде малко време и спира да ни напоява.
Стигаме до лифт станцията от където по бързата процедура ще покатерим върха.Не мога да не призная на Македонците че са
грандомани, но за сметка на това всичко ми изглежда чисто и подредено.Паркинг, оградки, беседки.Велосипеди и работилница под наем.Изглежда Европейско, нещо което в нашата страна скоро няма да постигнем...
Денислав ми позира за да покажем малкият кръст на върха.Мисля си че можеше да е малко по Бразилско

Последен поглед над мрачният град.

Спираме да се опаковаме добре защото от тук към Битоля явно ще ни е все по вода.
Чудно ми е сега къде се намирам. Без да разглеждам съм сигурен че тук са показани всички велики Македонци от откривателя на Америките до първият човек стъпил на луната

Опаковани като космонавти и ние политаме след Николай и неговата совалка.Целта е
Битоля където мислим да нощуваме евентуално.По пътя се опитваме да открием археологически комплекс, но напредналото време и дъжда както и липсата на обозначителни табели ни карат да го пропуснем.
На входа на града спирам такси и го питам за място където да нощуваме.На развален
Български получавам инфото което ни е нужно и тръгваме по следата.
Трудно намираме място за спане тук.Някой от хотелите са заети, а други прекалено скъпи.Рещаваме че е късно да продължаваме напред и се настаняваме в кипро ретро хотелче почти в центъра на града.

Цената е малко над очакваното, но липсата на време и изминатите километри ни
карат да приемем.Освобождават ни място за да приберем моторите под навес зад масите на външният ресторант където хората си хапват нещо сладко.Въпреки това заключвам къде що мога
Разпъваме дъждобрани и екипи къде както може, взимаме топъл душ и с уговорка за празненство се настаняваме на масата в ресторанта.
Хубаво е! Емоцията е като на победител, откривател или истински щастлив човек...

Проверка на моторите отвън и приказка на Денислав с една жена работеща тук, запечатва една реплика в главата ми. Попитани от къде сме, и давайки отговор от България, възрастната жена срещу нас казва с невероятно почитание " Аааа, майка България..."
Що за държава сме ние щом такива думи и уважение се чуват от онези които са далеч от нея ? Опа, това е тема на друг разговор
Реалноста се връща бързо като знам че пак на мен се падна честа да спя с Денислав в една стая.Добре че леглата с две

[Веселин Куршумов (Ротко)]

ДЕН ВТОРИ - ИСТОРИЯ
 
Казват че утрото било по-мъдро от вечерта, но единственото което усещам когато се будя преди да се е обадила алармата е луда еуфория...
Колегите ми също са на крак и обратното опаковане започва.
Кафе, преглед на машините и на багажа. Не успешен опит да се сдобия с
Македонска халба за бира и сбогуване с персонала на хотела.
Време е да напускаме премиерският апартамент.

Гоним покрайнините на града, където ще посетим останки от древен град.
Скоростта е като за разглеждане и ми помага да разбера колко са напред съседите ни. За разлика от нас, те не мият колите си в автомивки а в
някакви огромни перални.

Ранният час няма да ни позволи обаче да видим това чудо на техниката.
Пристигаме първи и паркираме на възстановен античен паркинг
Малко преди касата Денислав споделя че няма място в единственият куфар и няма къде да побере толкова много история...
С луд смях оставяме Габровеца да пази машините и хукваме назад във времето.

Огромни мозайки, останки от зидове и амфитеатър са част от експозицията които местните са потготвили.

Не мога да ви покажа всичко, но ще се опитам поне да ви докосна до залата с маските и древните реликви.

Сякаш изплуващи от миналото лицата им оживяват пред нас.

Докато ние с Николай се забавляваме, Петя попива като гъба всичко в себе си.Тогава не можа да ни навика и ние доста се позабавлявахме.

Напускаме това място оставайки къде развълнувани от него къде усмихнати от моментите.

Хераклия определено е добро начало на часът по история който предстои днес.
От тук следваме посоката на слънцето и се отправяме към Преспанско езеро.До там пътят е спокоен и имам време да запозная с Петя тези от вас
които я виждат за първи път.
Мъниче с огромно сърце и необятна
душа.Усмихната , топла и цветна.Пълна с емоции и жажда за живот.Готова
винаги да помогне и да поеме тежестта на товара когато трябва да помогне на Ники да ремонтира мотора на пътя

Майсторът се справя бързо и скоро сме високо над езерото където Петя в ролята си на учител ще ни запознае с това което ще открием днес по пътя.

Не се заблуждавайте от вида и, когато реши че трябва да е чуем всички кротко ставаме ученици за да не заиграе пръчката...

Отдаваме нужното внимание на момента и след поредица от набрани спомени с вик потеглям да догонвам вече тръгналите.

Няколко завоя леко ускоряване по билото и гледката към Охридско езеро отново ни кара да отбием от пътя.Под нас се виждат серпантините които след малко ще прегазим за да се спуснем до пътят който днес ще ни отведе към едно
Българско местенце носещо огромна стойност за всички нас.

Снимка за албума на класа с учителката.

Времето за снимки не е най-подходящото така че се се извинявам че вероятно част от снимките няма да ви докарат емоцията която предизвикваха у нас.

Елементи от една по нова история която не си струва да коментирам точно сега.

Намаляме на входа на комплекса в търсене на място за паркиране.Питам местен къде мога да оставя моторите за да ми е по-спокойно, а той ми отвръща да
карам още навътре.Харесва ми че мотоциклетът има това преимущество.Минаваме през огромен паркинг и пазар, купища хора дошли до
това свято място.Стига ме и спираме там където сушата докосва водата.

Решаваме да се разделим на две.Петя и Ники се качват до манастира а ние се шляем по пазара и брега за да имаме наблюдение над багажа ни по моторите.Няма
да ви покажа ресторантчето с чистите и пълни с риба води на реката, нито двора на манастира а шадраваните и пауните из него.Тук сме за друго.Дори сега когато пиша това ритъмът на сърцето ми се променя.

Докосвам стените с ръка, макар да знам че това не е врата назад във времето.

Не знам кое е истинско и кое реставрирано.Взирам се в основите на храма, търся
разликата.По принцип не съм набожен и рядко влизам в църкви, нова тук се
оказа коренно различно усещане за мен.

Тук сами трябва да намерите своята история, моята си остава там където и е мястото-в сърцето ми.
Събираме се и потегляме разминавайки се с голяма група истински рокери-Немци със странни возила, много кожа и типичното за представителите на тази класа облекло.Да не пропусна брадите и и черните очила.Помахах им-никой не ме отрази...
Караме бавно и разглеждаме крайбрежието като същевременно оставяме Николай да намери място където да обядваме.
Не след дълго имаме перфектното такова.

Няма такова удоволствие и в 5 звезден гурме ресторант! Да откриеш уникално място където Петя да застели с покривка от дома, да изкара дъската за рязане по-малка от дланта ми и всеки да нареди по масата каквото има. Което не означава че ви каня на масата ни. Не четеш ли бре, веднага ми върни филийката

След като хапваме прилично и олекотяваме багажа си, очертаваме маршрута до края на деня и събираме масата. събираме отпадъците в една торбичка на която по късно ще намерим казан не къде да е а в Охрид. Важно е да се отбележи че присъствието ни не трябва да оставя следа по територията на тази хора, а само в съзнанието им. е, и в местната преса разбира се но за това по късно...
Няколко минути по късно влизаме в в града и спираме да заредим. Първата ни цел е да се качим на самият връх където Македонците са превзели и окупирали Самуиловата крепост.

Не много трудно се озоваваме точно пред вратата на домът Български. Оставяме конете и багажа под надзора на мила женица, плащаме си и влизаме в къщи.

Оглеждаме се, попиваме, опитваме се да си представим как е било преди. Задавам си въпроси на които няма отговори. Огромните знамена още повече ми пречат...

Въпреки това любопитно се навираме на всякъде където може.Николай даже проверява подстъпите към крепостта.

За момент в главата ми навлиза безумен план.Съобщавам на другите как искам да сваля знамето от там и да развея едно друго, Българско ТДМско бойно знаме... Трезво ме съветват че личният състав не е на лице и сме толкова малко че няма как вратите да покрием само, камо ли да браним цялата твърдина. Е, другият път може би.

От тук се вижда някаква манастирска постройка и решаваме да нагледаме и този наш имот

Оказва се че Македонците много умело и в наши дни градят историята на най-великата нация...

Евала за ентусиазма! Но каквото и да говорим, факт е че хората поне пазят и се опитват да развиват това което е останало по земите им. Съвсем случайно попаднахме на кладенец пълен с монети.
- Вероятно хазната се намира тук - помисли Денислав.
Последва проучване, заради което в местният вестник "Охридски хроники" на следващият ден излезе долна инсинуация.
"Български бабаити се опитват да отнесат Македонското злато"

Задържаните по случая съучастници са отказали да сътрудничат и да дадат информация защо така известен като "Бобан левио мигач" се е опитал да посегне на най-голямото съкровище на света

Опитали се да ги подкупят с кафе на брега на езерото.

След неуспех направили повторен опит като атакували подобаващо най-слабото звено в групата, Габровското.

Историята не знае как се е развило всичко по нататък, но според запознати Денислав след този ден е бил усмихнат постоянно.
Усмихнат бях и аз защото след обиколка по местните заведения, успях да увелича колекцията си от халби с местна такава.
Последва плащане на сметка и търсене на Биляна за която дочухме че някъде наоколо белила платната си.

Лесно намерихме мястото което подобаващо и като всичко останало бе чисто и подредено. Хубав парк, ресторанти паркинги всичко е направено за да предизвиква усмивки. Не пропускаме да запечатаме момента над изворите.

И надбягвайки се с времето да продължим нататък. Охрид е град в който можеш да останеш повечко време, но за нас той е попътна точка и трябва да го напуснем. Пътят ни отвежда в Струга, мястото където езерото се оттича и продължава своят път също като нас.

Тази вечер времето е добро и всички единодушно сме за нощувка на палатка. Албанската граница е близо така че мястото трябва да е тук някъде. Първоначално почвам да търся места където да спим сред природата но в непозната местност и то такава трудно се намира такова за кратко време.
Разделяме се и след минути Ники се връща с новина за хубав евтин къмпинг на брега на езерото. Супер !
Собственикът ни посреща с поднос в който има малки чашки с ракия. Дали имам какво да добавя?

Платките са опънати а над тях и знамето което носим навсякъде с нас. Масата е почти във водата, ракийката с добри другари тук е точно на място.

Вечеряме заедно и след сладките приказки всеки се прибира в своята крепост. Днес е само усмивка и купища спомени...

[Веселин Куршумов (Ротко)]

ДЕН ТРЕТИ – АЛБАНСКИ
 

Поредното събуждане преди часовникът.Събуждам се заедно със слънцето и отивам да го поздравя.

Винаги ставам преди другите. Така "ритуалите" ми сутрин не забавят групата и
рядко се налага някой да ме чака.Вадя примусът и слагам да топля вода за
кафето.През това време ще ви покажа групата която се появи късно снощи и
се настани до оградата на нашият къмпинг.

 
Сладурите се настаниха и веднага почнаха да купонясват. Поздравихме се, разменихме няколко думи с поредица от наздравици и ги оставихме да се
радват на тяхното си пътуване. Радваха се до късно и сега сладко спят
до любимите си.

Без палатки които да събират сутрин, направо на тревата. Олеее, водата...
Правя кафе и топля нова вода за останалите. Започвам да стягам багажа и да
разбуждам групата. Не, никой не ме мрази че ги вдигам толкова рано !
Всеки един от тях е попивач на моменти като мен, и никой не обича да
сънува до късно.
Закусваме край езерото наблюдавайки лодките с
рибарите и тихо бъбрейки за да не разбудим останалите около нас.
Избутваме моторите и потегляме към границата.Кратка езда по последните
Македонски завой и ето я границата с Албания.В друга ситуация бих се
притеснявал, но след преминаването ни през Косово и лутането в столицата
Прищина, тази държава е просто част от пътя.Въпреки всичко планът е да
не се моткаме много и вечерта да спим някъде в Черна гора.Нареждаме се
на опашката, колите не са много и ще минем бързо.Митничар ни подканя да
се отделим и да влезем в тунела от където минават пешеходците...Тясно е но минаваме внимателно и бързо ни пускат в тяхната държава - страната на
Магаретата, бункерите и феновете на Мерцедес.


 
Спускаме се бавно от планината и не спирам да броя малките бункери осеяли
склоновете около нас.След време трябва да приключа защото цифрите ми
свършиха...Освен това друго привлича вниманието ми.Маркучи застопорени с
камъни издигат струя вода на около 3 метра напомняща фонтан в парка.Чудя се !По-късно разбирам че тук системата е причудлива автомивка!!! Виждам кола застанала под падащата от горе вода и младеж който усърдно се мокри и търка-шашнат съм !
Отклоняваме се от трасето което чертае джипиеса защото табелите ни качват на магистрала която още не е
отворена. Е, местните карат защо не и ние.За жалост спестеното време ще
ни лиши от прекрасен и страшен път който определено си струва да се кара!
Нищо, следващият път.

Да, не сте се объркали, това е в Албания. Години по-късно разбрах че тук са
най-големите находища на Битум и асфалт. Tунелите им са
европейски, за разлика от нашите. Е, освен Мерцедеси срещаме и всякакви
други чудати машини.

 
Очаровани
от пътя и навлизайки в Тирана, претърпяваме пълен шок когато
магистралата като отсякана и без никакви предупредителни табели се
превръща в черен път който по малки и завъртяни улички ни включва в
натоварен булевард.

Натоварен
ли казах? Няма такъв трафик !!! От всички страни свирят, натискат те -
ужасно движение.Бързо ни става ясно и взимаме решение изобщо да не
търсим центъра а направо да бягаме по пътя напред.Опитвам се да затворя
лентата за да се съберем и отзад почват да ми свирят.Зъбя се, ако искат
нещо ще ме ядосат.Показвам юмруци и имитирам непукизъм.Когато сме заедно
се опитвам да пробия колоната като не спирам да мигам и светкам на
предните.Почти не ми се получава...
Стигаме черешката на тортата на едно колело където полицай се опитват да въдворят ред - никакъв шанс !
След това пътя става няколко ленти в една посока и бързо се измъкваме .

Спираме да заредим в края на града и да си починем след последният час мъчно провиране. Ве бях слушал историй, но реално да го преживееш...После
защо съм бил отбягвал големите градове.

На път за границата минаваме през малко градче Лезха.На един от върховете около
града е разположена стара крепост която няма как да подминем.

Кратка разходка из руините ще ни се отрази добре.

Интересно място като за случайно намерено.Петя отново се отнася на някъде.Обещава
да ни покаже друго подобно за което се е потготвила в Шкодър.

На мен и тук ми харесва, макар че е някак пусто, няма живец в този град.Само ние сме тук да му се не види

Ааа, и Габровеца е с нас, вероятно му се е освободило  малко  място в багажа за история.

Туристи бе, к'во да ги прайш, само се разкарват насам натам и търсят разни аботи.

 
Дали да не ги издам на полицията че от сутринта не са се спрели да се щурат из
пътищата на страната.Без винетка, без пътни такси, ей тъй просто си
карат.То пък аз и да кажа, ще се измъчи момчето с този мотор да ги
гони...

След още няколко изминати километра из тази чудата държава, влизаме в
град Шкодар. Тук е крепостта Розафа за която Петя спомена по-рано. Лесно е
намираме а и как да е друго яче като няма нищо по видно от нея тук.
Последните няколко метра не са за хора със слаби сърца. Хлъзгав паваж с
ужасен наклон и обратен завой за капак на всичко... Залегнал над
резервоара напрегнато се надявам да не последва онова за което мисля.
Преди крепостта пътя е като хребет по който се чудиш къде да стоиш.
Минаваме портите любезно поканени от пазача и спираме там където някога
са стоели конете на господарите в този дом. Дори не ми се мисли как ще
се измъкнем от тук след това
Тръгваме на разходка. Тук Историята е пожалила доста повече и лесно можеш да се
върнеш в годините на строежа.Още повече след историята която чуваме от
нашата учителка.Признавам че не помня с подробности историята, но част
от нея ще ви споделя.

 
Трима братя се опитват да построят дом на върха на това възвишение. За
жалост след всеки опит то се руши. Разбират че трябва да вградят в
стените жена за да е здрав строежа.По големите хващат съпругата на
третият брат и я зазидват в стената като оставят по нейна молба едната и
ръка за да гали детето си и кракът и за да може да го люля...

Запленени сме къде от разказа, къде от страхотната гледка на виещата се река в краката ни. Красиво е, много.

Обикаляме из двора, обсъждаме всяко място, намираме дори част от одеждите на единият от братята.

Ако за миг спрете да виждате синьото небе и тревите наоколо, веднага ще се озовете в един истински средновековен замък.

Лесно се мечтае тук, трябва само да поискаш.

Обикаляме за последно и се възхищаваме като малки деца получили безплатно представление в цирка.

 
Отправяме се към тунела и после по конете.От тук до границата са няколко
километра. Ники тръгва първи, спуска се лесно. виждам как Петя се качва
и изчезват.Мой ред е.Усещам напрежение още преди да стигна до
завоя.Трябва да успея да завия без да спирам и без да се хлъзна.Засилвам
се а съм на първа...Не пипам спирачките докато не дойде асфалта, после
се хвърлям на спирачките.Спирам мотора и чакам Денислав. След като
благополучно слиза му казвам да настигне Ники и да му каже да ме изчакат
на моста.Днес напускам тази страна и трябва да намеря халба. Спирам във
всяко заведение и питам с жестове и развален английски. Не оставам
разбран.Няма време, бавя се много.Спирам отново преди да тръгна
обратно.Младо момче ми отвръща любезно че има халба.Питам го дали е от
Албанска бира.Потвърждава ! След въпрос за цената ми стиска ръката и ми
казва че за него е удоволствие-подарък.Щастлив тръгвам към моста но там
не намирам никой.Ами сега.Връщам се отново по същият път но няма никой
никъде. Лошо, сега онзи рошавият ще се ядоса и ще се размрънка. Решавам
че няма време и тръгвам по пътя към границата.Два завоя след това ги
виждам. Спирам до тях и бързо се извинявам и парирам нападението ухилен
до уши с новината за халбата... Размина ми се


Лесно минаваме границата и вече сме там за където сме тръгнали-Монте Негро.

Спасяваме представител на местният вид и взимаме бързо решение да се
отделим от главният път който се движи покрай морето, за да караме по
малък път койте се вие по билото високо над Шкодарско езеро.

Страхотен избор и невероятен път. Няма никой, само ние и старите дървета.

Езерото и гледката към него е просто страхотна !

На един от завойте срещаме други магарета като нас...

Лидерите веднага се познават

А около нас е просто очарователно.Мисля че точно в този момент набрах
височината която ми е нужна за да се чувствам на върха на щастието.

Страхотни завой и тесен път, красота.

 
НАЙС  А ?
Идва време за търсене на място за спане. Започваме
спускането и аз тръгвам да проверявам всеки страничен път за интересно
място за нощувка.

Тук не става, там не става и влизаме в Вирпазар. Питам на няколко места
но цените ни се струват високи и решаваме просто да изпием по бира.
Докато другите спират тръгвам да проверя на бързо в другата посока дали
няма нещо на 5-6 километра.Не намирам нищо и се връщам за наздравица.
Обикалям за да търся халба...

Караме почти до Потгорица. Нощта наближава и нямаме много избор.Влизаме в полето и започваме да се лутаме по черни пътища.Мястото не е идеално но скоро ще се стъмни.Навираме се в храсталаците и спираме.

Недоволен съм но няма на къде. малко по късно близо до нас минава
влак.После се появяват светлинки на кола. Идва и друга...След малко
минава още една в тъмнината. На всички ни е ясно къде спим вече.Както
казва Денислав, намираме се в е......а на Потгорица
Лека нощ !





 

[Веселин Куршумов (Ротко)]

ДЕН ЧЕТВЪРТИ - ЧЕРНОГОРСКИ ДИАМАНТИ
 

Пак ставам рано и утрото макар и подредено по същият начин ще бъде различно. Другите още спят.
Използвам момента за да го запомня.

Кафето е готово, следва събуждане и събиране. Решаваме да закусваме топли
закуски някъде в Подгорица. Ники често пътува служебно до тук и няма да
ни подведе. Аналогично на думите ми обаче влиза в едно кръгово и започва
да се върти вътре. Мисля си че е объркал пътя е го следвам. Денислав
прави същото... Колите спират и гледат трима луди мотористи обикалящи в
кръг и блокиращи едно кръстовище. Излизайки от него се пукам от смях
схващайки мащабите на този проблем


Спираме пред уникална църква и докато се събличаме продължаваме да се смеем.
Усмивките отстъпват по малко и на тяхно място идва изумлението от
огромните блокове от които се гради този храм.

От тук Николай ни грабва и ни показва причудлив мост по който минаваме за да
стигнем до центъра. Тук спираме и се оглеждаме за закусвални.
Влизаме в малка Пекара и започваме да се дивим на вкусотиите вътре.

Пазарим набързо и лакомо се нахвърляме на вкусните закуски.

Да не си помислите че държим Петя гладна ?

След закуска пием кафенце в малко кафене и блажено седим без да правим нищо. Половин час по-късно излизаме от града и пак летим.

 
От тук пътят ни влиза в 4 километров тунел който ще ни отведе директно в едната перла на морето - Будва.

Край морето минавам за втори път, но все едно виждам за първи път
всичко.Съжалявам че снимките не могат да доставят удоволствието което
изпитват очите и душите ни.

Това го помня...

Докато се усетим сме паркирали и се разхождаме из старият град

Радваме се на страхотното време и на малките лодки покрай брега.

Часовникът работи но времето е спряло.

 
Красотата е уникална.

Мисля просто да се разхождам...

Само с Петя сме, останалите гадове пият бира..







По стените на крепостта няма само история...

 
Слизаме в ниското и се изгубваме умишлено по тесните градски улички.

За жалост времето ни тук е отредено и трябва да тръгваме. Идвате ли ?

Пътят се вие като змия край морето откривайки нови и нови красоти пред нас.

Движим се бавно търсейки място където да се установим. Рано е, но днес уговорката е да караме малко за да направим плаж.

Спирам постоянно и показваме един на друг всичко което кара зениците ни
да се разширяват все едно сме деца в магазин за шоколад...

Тъкмо тръгнеш и някой пак спира след завоя. Движим се из най- южният фиорд както често се нарича заливът Бока Которска.
След поредният завой Денислав акостира

Не тръгва докато двете фрегати не се изгубват от погледът му
 
Скоро намираме малко местенце което решаваме да бъде наш дом тази нощ.На
2 метра над пътя малка тераса с тревица приютява палатките и моторите ни
и явно ще бъде само за нас.Асмалъкът ще ни пази сянка а магазинчето под
нас ще утолява жаждата ни. Перфектно!

Докато ние с Петя плуваме в дълбоките води на залива, Габровеца не пропуска да покаже че на него и тук водата му е до колене.

След приятното съчетание на приятели море и бира ( дано не съм объркал
последователността ) решаваме да вземем душ и да се отправим към старият
град за разходка.

По пътя не пропускаме да спрем още няколко пъти.

Губим Петя и Ники докато си правим фото сесии с Денислав.

 
Високо над заливът се издига крепостна стена която миналият път не
успяхме да посетим. По всичко личи че май днес също ще пропуснем
катеренето за жалост.

Е, въпреки това смятаме да преминем крепостните порти и да се разходим из старите улички на Котор.
само да преодолеем стражът пред портата

Качваме се по стените за да погледнем заливът от малко по-висока позиция.

Е, можеше да е и от по-високо ама...

но и тук в ниското е много хубаво.

Не знаеш на кой ъгъл ще откриеш нещо изненадващо

Разходете се с нас, моля

Почувствайте

Лесно е

Само трябва да се вгледате в детайлите,

да поискате да сте там,

и един ден просто да отидете...
Освен моментът на удивление обаче, аз
имам и мислия в този стар град.Докато другите търсят сувенир с който да
откраднат момент от този ден, аз обикалям за своята халба.
Не след дълго я откривам и усмихнат намирам другите.
Пред стената на позора трябва да накажа Николай за това че не ни е довел по-рано тук...

Разходка покрай пристана.

и възможност за избор на мечти

 
Макар да не искам това  като част от живота си, няма как да не въздишам
от голимината на тези чудеса или от агресията която някой от тях
излъчват. Карал съм лодка с гребла, вероятно усещането на този "самолет"
няма да е по-различно
Но стига глупости, нека опитам колко е дълбока халбата ми и как се вдига тост и наздравица с нея.

Някой знае ли синоними на думата ЩАСТИЕ ?

Няма как да не го покажа на всички около мен тази вечер, дори на онези непознати хора в корабчето които ми се усмихват.

Допиваме бирата и изпразваме чинийките си. Още по една пред палатките?
А разходка преди лягане?

[Веселин Куршумов (Ротко)]

ДЕН ПЕТИ - ПЛАНИНАТА
 


Познахте, пак ставам рано
Усмихнат, наспан и готов за новото. Да се огледаме наоколо. Денислав реши да спи
под открито небе, или просто го е мързяло да опъва палатка...

Е, поне моторът му е бил до него в сънят му.
Събираме багажа без да бързаме.Тази година нямаме точен час на тръгване и не се
придържаме към друго правило освен да не се моткаме.Ники кара пръв и
търси ПЕКАРА
Няма как да пропуснем топли закуски и страхотни гледки.

Има емоция навсякъде около нас и то по много!След закуска погваме
невероятният път който се качва високо над залива с поредица от безброй
обратни завой и дълги прави между тях.

в моменти като този се чудиш дали да се насладиш на карането или на всичко онова което ти пречи да го правиш...

Както казах пътят е уникален!

 
Да не пропусна да представя и моят верен кон с невероятният 155 литров багажник с 5 отделения

Безспорно никога не бих заменил този мотор за какъвто и да е друг  !

Красивият път скоро се скрива в планината и морето отстъпва място на скали и
обгръщаща зеленина.С километрите имаш чувството че си попаднал на края
на света.Минаваме през малко селце в което два автобуса са се заклещили и
заедно с десетина коли са предизвикали задръстване от което скоро няма
да се отърват... Пътят е толкова пуст и бавен че ти става чак скучно,
особено когато дърветата са надвиснали толкова около теб че всеки завой
крие риск ако срещу теб идва някакво превозно средство.
И тъкмо когато като в стара приказка геройте губят надежда за спасение, се
появява кръстовище с вълшебна къщичка на него.Усмихнат човечец вероятно
магьосник, сръчно ни приготвя кафе което да ни върне към живота...

Наблюдаваме от кулата светът около нас


Пием хмелови елексири от причудливи бутилчета.

После се
мятаме на конете си и препускаме напред и надолу към цивилизацията.След
като излизаме на бързият път, скоростно се отправяме към местна светиня
за Черногорците.
Рязката смяна на горски път със скоростно препускане, накрая преминава във прашно катерене по ръба на планината.

Няма лесно да стигнем до ОСТРОГ, перлата на вярата и извор за всички онези които са поели след нея.

Стигаме до самият манастир и отново влизаме по двойки за да не оставяме моторите сами.
Истината е че едва ли някой тук би посегнал на тях, но манталитетът ни явно е
такъв че вечно се съмняваме за сигурността и безопасността си, дори когато
се намираме в по-бели държави от нашата...
Ще кажа с две думи за
мястото че е уникално! Страхотен аромат на вяра, поглед над равнината и
много смирение, дори за човек като мен...
Определено ви съветвам да намерите този момент ако сте планирали пътуване из тези места!
Ниско под манастира но все още в планината  и близо до него решаваме да хапнем нещичко набързо за обяд.

Вкусно и пивко както виждате

По нещо за спомен от сергийките наоколо и пак на път.Посоката от тук е ясна.

Напред през езерата

Там където водите имат чуден цвят


Където мостовете са истинско изкушение.

А пътят минава направо през планината...

Отново като в приказка, изкопано просто ей така, с кръстовище под земята, за да е още по-колоритно.

Потегляме стремглаво нагоре за да достигнем в най-истинският момент днес а според мен и във това пътуване.

След този тунел височината чувствително започва да се променя позволявайки ни
да усетим ароматът на планината.Завой след завой навлизаме в
националният парк Дурмитор.Място което няма да забравя никога !
Уникална смесица от крясъци и щастие които караха местните крави да ме гледат
изумление докато минавах няколко пъти покрай тях радвайки се на
най-готиният път за мен до този момент!

 
Гледките се отваряха една след друга, като картинки в детска енциклопедия.

Предстоеше и среща с първенецът на планината и един от най високите върхове в Черна Гора-връх Боботов кук

Със своите 2522 метра той се издигаше доста над мен в този момент...
Петимата първенци днес.

И с едно от клубните знамена

Заедно с големите машини.

Нещо в мен вътре гореше и ме караше да не си намирам място.Връщах се отново и
отново по завоите.Не вярвах че пътят е само мой и ще мога да карам със
100 а после да се мъча да вляза от завой в завой и пак и пак. Уникално !

Продължихме чужда традиция, макар все още да се чудя дали това е правилно или не.

Ники и Петя тръгнаха напред а ние не спирахме да се снимаме и да се връщаме по завойте-луда работа !
В такива моменти истински губя всичко около себе си.

Изглеждам глупаво но се чувствам щастлив!


Облаците все по силно ни подканяха да прекъснем забавното мероприятие и да се
спуснем в ниското за да открием място за нощувка за тази вечер.

Ама те деца спирачки имат ли...

Ако подкараш единият, другият със сигурност ще спре.Да се върнеш за него означава да започнеш от начало...

Само светлините в небето и първите капки дъжд могат да ни върнат в реалността...
Започна бързо спускане по завойте и леки рискови ситуации. Добре че Ники бе излязъл на пътя за да не пропуснем КАТУНА

Мястото е почти в основата на планината и е невероятно подходящо за нощувка. Малки бунгалца с 2 легла и нищо друго.

Липсата на електричество в стаята не е голямо. По трудно се справихме с липсата на топла вода и нормална баня но не съжалявам!

Мястото е уникално

И по-късно ще разберете защо липсата на някой удобства си заслужаваше.
Докато разтоварвахме багажа видяхме друг моторист който се озърташе докато
минаваше покрай нас.Помахахме му за да го подканим да пренощува тук с
нас.
След като покрих седлото на мотора за да не се намокри се отправих към храмът на кулинарията в този регион
На огромната маса от разсякано на две дърво, лигите на Денислав вече течаха...


Газдата (собственикът, домакинът на това място) беше обещал изцяло
натурална вечеря, с уговорката че всичко което ще сложи на масата ни е
изцяло приготвено от тях и то с продукти отгледани тук от неговото
семейство!

Думи нямам!!! На вън водата се лееше като луда а Шефът подканяше жената и
децата си да трупат масата ни.Опитах се да го увещая да изчака времето
да се оправи, че не сме толкова гладни но той не ме слушаше.Е, него пък
всички го слушаха

Сирене, бекон, хляб,цвекло и какво ли още не което се опитвах да изям цялото.
Е, хубавата бира не бе произведена тук но няма да се оплаквам.
Нашият Немски приятел също бе доволен.
Разказва ни как трябвало да пътува сам защото половинката му се разболяла преди да тръгне

Хапнахме доволно, стоплихме се от бумтящата печка и от историите на
масата.Не пропуснахме да разменим и сладки приказки с нашият домакин.
Разказа ни как зимата затварят всичко тук и свалят животните в ниското.Снегът
зимата стигал над покривите на бунгалцата...Е днес няма да ни се случи.

Накрая вече щях да се пукня...

Приказките до късно са сладки и неусетни.

Но, всяко нещо си има край.За жалост краят на вечерта дойде, а с нея наближава и краят на това пътуване...

[Веселин Куршумов (Ротко)]

ДЕН ШЕСТИ - ПЪТЯТ НАЗАД
 

Утрото е обещаващо, слънчево и пълно с живот.
Вече не е нужно да ви казвам че съм пръв и отново преди другите се радвам на кафе от
бутилка и настръхнал от щастие попивам още и още...

Моторът също е спал добре и няма търпение да застане пак под краката ми

Разхождам се и запечатвам с металната кутия поредно доказателство къде съм бил.

Като мой съквартирант Габровеца също споделя ранното ми ставане
За мое щастие главата му е също толкова повредена като моята. Не ми трябва
много за да го навия да се качим горе и да си направим снимки докато
другите още спят.Бутаме моторите до пътя и ги палим.Няколко минути и сме
пак в рая.

Намираме правилното място за снимки.

А после и още едно.

След това идва ред на мен да ми свърши батерията.Колко практично...
Харесваме си един завой и се редуваме ту легнали в тревата, ту позиращи за новият
брой на местното  Мото списани "Църногорски Мотоциклистав"

Ето я и от последната страница снимката.

Правя отново едно препускане по завойте като моля Денислав да ми сигнализира с
фаровете ако идва кола за да мога да ползвам целият път и да се насладя максимално.
УНИКАЛНО УСЕЩАНЕ !
Сбогуваме се с това чудно място и се потапяме в гората за да го ставим за дълго скрито в нея.
Петя и Ники са се събудили и ни чакат.Вече събрали се тръгваме след тях в посока Черното езеро.

Някой не могат да вървят пеша ...

Други не спират да се селфират

Сгушено под първенецът на планината но от другата страна, това езеро стана площадка на следващата сцена от деня.

 
Не е нещо необикновено, но показва как хората ценят всичко дадено им от
природата, пазят го, поддържат го и изкарват пари от него...

Е, това не пречи и тук да има идиоти, което ми даде възможност да упражня
Английският си и да поставя на място местна жителка заради това че си
позволява да унищожава растителността в парка.
Последва и сбъдване на мечти-Габровец се качва на лодка абсолютно безплатно ! ! !

За жалост при пътуване като нашето, никога не може да останем на място като това за много дълго време...
Ако го сторим, този трип щеше да е с продължителност не седмица а месец в което няма нищо лошо
За пари няма да говорим

Взимаме си сбогом и се отправяме към едно грандиозно за времето си мостово съоръжение в региона.

Мостът над река Тара определено е добро попадение когато решите да се разходите из Черна гора.

Мисля че лесно можете да видите размерите на целият проект.

 
Когато разберете че е строен между 1933-1940 година ще започнете да го гледате още по учудено.
Наоколо е пълно с мотористи, нищо че са избрали грешните мотори

Пътят ни не минава по него, но няма как с Габровеца да не минем отгоре
му.Ей за това го обичам това диване, щото все ми угажда на акъла и дори
за глупости не се налага да го убеждавам много...

В това време видни представители на Тетевенският край чертаят пътят към дома...

Оставяме и това чудо зад гърба ни и се отправяме към следващото което днес ще посетим.

Избързвам напред за да се опитам да хвана моите другари в "крачка"

От време наврем поглеждам и реката под нас.Забравих да спомена че в момента се движим по каньона на река Тара.

След това поемаме към манастирът Морача, друго свято място по тези земи.

 
Пътят е ужасен!
Обратни завой и тунел след тунел.Камиони и луд
трафик. Тегавото е че точно тук преди време се случи инцидент с автобус
който излезе от завоя и погуби пътниците...Минаваме покрай мястото и
спираме в безопасен участък. Завой точно на излизане от тунела и то
остър. Знамена, безброй цветя и останките които все едно са непокътнати
дълго ще навяват спомени за трагедията тук. Осъзнаваме колко кратък може
да е животът когато си мислим че на пътя грешките ни могат да бъдат
простени...
Дворът на манастира е пред нас.

Мястото няма да остави траен спомен в главата ми, но все пак ще му отделя нужното време.
Красиво и подредено е.

Изчаквам другите да излязат докато снимам хаотично из двора.

Качваме се по моторите но мислим да спрем близо до манастира за да хапнем нещичко набързо.

Освен това е хубаво да заредим и да отделя време за местната преса. Оставам удивен че нищичко не споменават за нас днес...


Изненадан съм и от ситуация която не мога да не споделя с вас.Човек
закъсал за гориво идва на бензиностанцията но не носи никакъв съд със
себе си.бензинджията взима един ПЛИК, пълни го с 5 литра гориво,
запечатва го с една тапа и човека го отнася със себе си...Направо ме
ШАШНА !
ние кога ще имаме такива прости нещица у нас?
От тук тръгваме защото времето смело напредва и скоро трябва да търсим място за нощувка.
За малко Ники ми позволява да водя колоната

От тук на сетне надпреварата с времето е жестока.Тъмнината бързо пъди
слънцето и неумолимо ни напомня че сме останали повече от колкото трябва
на пътя. Спираме за пореден път да попитаме за нощувка но цената която
ми обявяват не съвпада с тази която сме склонни да дадем и потегляме
отново.
Разделяме се за да търсим по-убедително но нищо. Дъждът е последното което искахме сега...
Пътуването се превръща в безмилостно преследване и игра на Руска ролетка. Николай
изпреварва камион след камион в лудият трафик, Денислав го следва а аз
както обичам да карам нощем и в дъжда правя чудеса за да остана с тях.
Не знам дали от студ или от адреналин треперя целият.
Облекчено въздъхвам когато групата забавя темпото и се отклоняваме от главният
път. Влизаме по кална уличка в двор с голяма къща далеч от пътя. Ники
спомена за ДАСКАЛА при който е спал преди и където ще опитаме да останем
тази нощ. Щастливи се настаняваме щом ни казва че има място. Оставяме
багажите в стаята, хвърляме си по един душ и влизаме в "бара"
Задимено но изключително топло помещение ни връща към живота.Нареждаме на
всевъзможни места мокрите си дрехи и сядаме до печката.
Освен нас тук са Даскала и негови приятели.Вечерта е колоритна, Сръбска, като по учебник...

[Веселин Куршумов (Ротко)]

ДЕН СЕДМИ - ИЗГУБВАНЕ И НАМИРАНЕ
 

Днес е различен ден.
Ставам още по рано! Измъквам се на пръсти, избутвам мотора далеч от къщата и паля.
Тръгвам, вече съм сам на пътя...

Сбогувах се снощи.
Трябваше.
Бях го решил отдавна. Да ги оставя да се приберат а аз да се опитам да стигна до събора на приятелите ни от ТДМ Румъния...
Да, много километри и то сам, нещо което не съм правил до сега.Времето е студено и влажно.
Първите слънчеви лъчи дават някаква надежда за успех и топлината им ме прави по-уверен.
После идва дъждът...
След границата утрото окончателно успокоява нещата и слънцето уверено ми става приятел.
Следват няколко спирки които са рискови на фона на огромното разстояние което
трябва да мина днес и то по  малки пътища -над 700 километра.

Опитвам се да не губя много време.
получава ми се освен когато трябва да се тормозя с Джипиеса. Започна да блокира
което му се е случвало изключително рядко. За жалост след това не мога
да го спра а ако евентуално успея после трудно го пускам.
Ядосвам се.
Когато успея се успокоявам и продължавам напред.

 
Пак започвам да се заглеждам в страни...

В Крагуевац Джипито пак блокира, този път окончателно...
Край, оставам абсолютно сам и като се замисля нямам и пътна карта в мен.
Спирам и правя бърз преглед на ситуацията. ако тръгна сега и знам пътя
ще стигна до мястото на среща в 22.30. Няма как да не спирам по пътя, и
няма как да не се наложи някъде да търся помощ за посоката.Има ли смисъл
да се мъча да стигна там толкова късно и да се чудя къде точно са Румънците?
Направо ми се реве...
Въпреки това правилният избор е да намеря групата и просто да се прибера с тях.
Звъня им и си уговарям място за среща.50 километра след това машинката успява да се включи, и до края на
пътуването нито веднъж не повтаря проблемите които направи два пъти в
рамките на един час...
Някой може ли да обясни?
Карам предпазливо до мястото на срещата защото явно съм се наврял в провинциален район с ужасни пътища...
всичко се променя когато след много губене и лутане виждам пред себе си това.


Отново е радостно!
Решаваме да пием кафенце и да си разкажем набързо кой какво е видял по пътят си и какво е преживял.
Тук се сдобивам и с Сръбска халба за бира
Следващата дестинация е посещението на дяволският град.
На паркинга е почти празно когато пристигаме.Оставяме екипировката по
моторите и тръгваме по горската пътека в една нова приказка.

За мен тя е леко еротична...

По пътя срещаме вълшебни извори в които огнените води на планината превръщат камъчетата попаднали в тях в монети.

Трудно обяснявам на Денислав че не е редно да взимаме пари от тук и че лесно може да се озовем в някоя местна тъмница.

Или зъл магьосник да ни превърне в част от пейзажа...

Скоро гората отстъпва и на нейно място се появяват кулите на Дяволският град.

дървената пътека води почитателите на различните картини точно там където те са най-ярки.

ще опитам да ви покажа няколко от тях.

Макар както може би и сами знаете че нищо не може да замени онова усещане когато дава докосването до нещо толкова различно

 
Мястото е прилично облагородено като стилът не нарушава общият пейзаж.

Подобно на това място в България е Стобски пирамиди.

Спускаме се към паркинга с моторите и запечатваме последните щрихи от това място и усещането което то дава.

Разпитваме местните за малък път който виждаме на картата и за
възможността да минем по него през планината и да съкратим пътят си с 80
километра.
- Оооо, кара се, няма проблем...
Тези реплики съм ги чувал и друг път.Леко притеснен за предстоящата емоция която очаквам да създадат, тръгвам по черният път.

Оказа се пътят не е само един...
Безброй разклонения, липса на
каквито и да е знаци, табели и указващи пътя.Гледане на боб и леща,
хвърляне на ези тура и разпознаване на пътя от къде повече коли са
минали, са единствените начини да се движиш напред.

Малки и големи локви са част от трасето за по приключенски елемент.

За мотори натоварени като нашите си е почти приключение...

Лесно навивам Денислав да направим преминаването през такива места "цветен" спомен


 
Такива снимки на стената ми правят стаята ми днес жива...
След дълго и
прашно пътуване в което джипиесите ни показваха само движение сред
нищото, около нас започнаха да се появяват показатели на живот.
След още няколко завоя, малко кипро селце слага край на мъките.

Бързо потушаваме притесненията на Ники и Петя и скандалът който могат да ни
спретнат за това че не са ни виждали след тях и са се притеснявали.По
бутилка местно пиво и скандалът е заменен с много смях от калните
фотоси.
Сега се усещам колко наистина сме се омърляли и намокрили.
Раздавам на любопитни дечица стикери, значки и флагчета на ТДМ България и под
техните викове и въодушевени ръкомахания тръгваме към границата.
С настъпването на вечерта картините стават по-топли и някак по Български
Няма как да подминем аромат на плескавици и спираме за да напълним доволно
коремите.Опитваме се да направим дубъл но май се надценихме...
да намерим място за нощувка отново ни отнема повечко време.
Накрая в пълен мрак намираме идеалното място.

Харесваме стайте и уникалното място и поръчваме по бира.

За капак домакинята на този "Марков КОНАК' носи топли ароматни току що изпекани питки...

няма такова щастие !

Невероятни мигове споделени с истински приятели.
Приятели които могат да бъдат всичко за теб!

След емоционалните моменти които винаги са различни и не могат да се опишат, идва време за нанасяне по стайте.

Свърши и този ден, последният в който ще спим другаде...

[Веселин Куршумов (Ротко)]

ДЕН ОСМИ - ПОСЛЕДЕН
 


Утрото е весело, усмихнато и позитивно.
Макар днес всичко да свършва, настроението ми противно на очакванията ми е страхотно.

Тръгваме към Власинско езеро.От там мислим да прекосим границата и да посетим ждрелото на река Ерма.
После София където ще се разделим кой от където е...

До самото езеро намираме подходящо място където да направим късна закуска.

Николай нещо не му харесва, предпочита ранен обяд да му казваме...
Петя пък подрежда масата все едно че някой ще и даде време да и се порадва.
Обикновено всичко е толкова вкусно когато сме на път че храната не може дори да се аклиматизира и да усети къде се намира

Червената смачкана бутилка на масата е моята лютеница...
Идеята е добра защото няма опасност буркана да се счупи и да ви омаже всичко.
Трудно се вкарва в бутилката но после е супер.Единствената уловка е да
изкарвате винаги въздуха и тогава да затворите бутилката.Ако не го
сторите започва да мухлясва и се изхвърля преди да се изяде...

Налага се обиколка на езерото за зареждане на гориво-никой няма нищо против да покараме и в тази посока.

С пълни резервоари минаваме границата.
На следващият ден по вестниците в региона излиза информация за крупни трафиканти на гориво засечени в пограничната зона...

След скоростната езда по ново асфалтираният път, Николай иска да ни кара да минем напряко през планината


Не му се получава и се налага да покараме мъничко.

След разходката по пътя и пътеката в ждрелото потегляме към вътрешността на страната.
В едно селце спираме за последно кафенце и сладка раздумка.

Тук срещаме и група колоездачи, единият от които е нашият приятел Светльо полицаят от София . Няколко километра преди София спираме и окончателно си взимаме довиждане.

От тук аз поемам към Пловдив а останалите продължават към Тетевен и Габрово съответно.
За жалост и това пътуване трябваше да заплатим с малко произшествие преди самият му край.
Навлизайки в мокър участък на пътя, Ники и Петя попадат в довлечена от дъжда кал в която мотора затъва и се хлъзва.
За щастие всичко се разминава с уплах и минимални поражения по хора и машина.

Така завършва поредното ми участие в покоряването на мечтите и достигането на истинското щастие от това да пътуваш.
Сега ще пия бира от различните халби докарани от цяла Европа и ще правя нови смели планове за следващ полет...
 
БЛАГОДАРЯ НА ОНЕЗИ КОИТО МЕ ПОДКРЕПЯТ КОГАТО МЕЧТАЯ, И НА ТЕЗИ КОИТО СА РЕДОМ С МЕН ДОКАТО ЛЕТЯ !

[Ради Райков]

Браво.

[Kris_inc]

Евала, Веско! Страхотен пътепис!

[fena]

Благодаря за страхотния пътепис Веско!  Уникален си, и точно за това винаги ще предпочитам да летя редом с тебе.
Наистина беше много емоционално пътуване за всички ни което бих повторил и потретил
Сега се стягай и напиши пак един кратък пътепис за РАЯ на мотористите и колоездачите.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Кратък каьваш...