YAMAHA TDM България
YAMAHA TDM БЪЛГАРИЯ => Пътеписи => Topic started by: Веселин Куршумов (Ротко) on August 15, 2018, 22:32
-
Идеята съществува от доста отдавна.
По нея ме запалиха приятели, някой от които бяха редом с мен и при осъществяването и.
Искаше ми се да се съберем повечко мотоциклети за този поход към върховете на плaнината, но здравият разум ми показваше че голяма група не е правилният подход когато искам много за кратко време…
От Пловдив тръгнахме 3 мотора, като странно защо единият беше Габровски.
Винаги се учудвам как такъв малък град отвъд планината, дето има един единствен ТДМ, може да е забъркан във всяка манджа.
9.00 влизаме в Пазарджик където имаме среща с Кънчо от Панагюрище. За мен беше чест да карам с човек който е успял да стигне до Nordkapp.
Без да се бавим бързо стигаме до Самоков и от там до с. Пастра от където и тръгва около 15 километровата отсечка към язовира.
-
Спираме в КооПа на селото и за кратко отмаряме като похапваме и събираме инфо за това което ни предстои. Към първата бариера караме тихо мислейки за това как Къната ни разказва че при предният му опит да се качи доста упорито са го върнали. Среща с крoсарки които се спускат обаче бързо ни подсказват че ще се катери днес.
Времето е приятно, облачно и хладно. Караме бавно и машините бързо загряват. Перката ми се включва безброй пъти но като цяло това не ме притеснява. Пътят е тесен и почти нищо не разкрива от красотата си забулен в облаци. Кара се основно на 1 предавка, като на моменти може да опитате и на 2. За да облекча мотора се опитвам да карам прав когато мога, което доведе до продължаваща силна мускулна треска в областта на коленете и бедрата.
-
Малко преди серпантините, облаците рязко се разместват за няколко минути като ни показват водопад над нас и истинската красота на пътя.
-
След достатъчно обратни завой където трябва да сте особено внимателни, планината се отваря с цялата си дива красота. Караме разделени защото някой все спира и снима наоколо.
-
Мястото е уникално!
-
Пътят също ;D ;D ;D
-
На 2450 метра спираме малко над язовира и оставаме тихо усмихнати пред щастието да сме тук сега и заедно.
-
Порядъчна порция снимки и смях докато почиваме. Денислав се оказва с мокри дрехи в куфара след разлята бутилка с вода. Жорето да не остане по-назад прави същото…
-
Двама тръгват към стената, двама малко по-нагоре по трасето до 2530м. тук пътя започва да се губи и решаваме че е безсмислено да се напъваме повече.
-
Още малко снимки и започваме да спускаме. Обратният път сякаш е по труден и дълъг.
-
:)
-
В селото се събираме и поемаме към Разлог. Имах идея да отидем до хижа Македония която също е красиво местенце за посещение, но пътят до там не е много читав и в тези дъждове би бил голям риск за нас. През превала се кара бързо и неусетно стигаме почти до края на маршрута днес-Банско. Спираме за кафе и почивка, през която се чувам с хижа Вихрен за да разбера какво е времето там. За съжаление вали и с това денят ни губи още едно прекрасно място на което исках да отидем. Въпреки това, Язовир Калин е достатъчна радост за да ни позволи да се настаним и почерпим ожаднелите си души с бира.
-
За лагер Денислав намира къщата за гости на бачо Тодор в Добринище и ни води там. Акостираме тъкмо навреме – няколко минути след като сваляме багажа, започва да вали.
Наемаме студио за 4ма и след контролно наздраве, някой сядаме на масата други се отправят към банята. Въпреки че днес не разбрахме какъв е цветът на дъжда, аз съм вир вода от вътре навън…
Старо куче съм а тръгнах с грешната екипировка.
Хапваме, пийваме и много, ама много говорим. За цветя, кучета, ски, плетки, астрологични знаци и всякакви други интересни неща.
Уговаряме час на тръгване 9 (нещо нетипично за мен ) и след поредната бира затваряме заведението на нашите домакини и всеки в стаята си.
Тъй като стаята ни е една, учудено гледаме лепенката на вратата.
Строявам групата и след вечерната проверка всички са с телефоните по леглата. За да съм в крак с времето им пожелавам лека нощ през месенджър…
-
Казвам на Габровеца да ме сръчка ако хъркам. Той ми се ухилва и слага тапи в ушите си като казва че няма проблем. После се обръща на другата страна и 5 минути по-късно пуска дъскорезницата…
Е, тази нощ ще е като в гората, дъждовна и пълна със звуци.
Сладки сънища!
-
Как минахте бариерата на ВЕЦ-а ?
Мен там ме спряха и ми обесниха че.няма начин да ме пуснат...
Инфото е от тая пролет....
Разбираше шмаше начин до се мине.....ако имах 2-3 аки апапи да държат мотора докато заобикалям бариерата
-
Утрото е мъгливо и бързо. За половин час сме стегнали багажите си и слизаме за закуска.
-
Язовир Калин не е поредният водоем в планината.
Той е най-високо разположеният язовир в България и на Балканския полуостров — 2394 м. н.в.
Строен около 40 те години на миналият век от Българо-Немско сдружение в продължение на няколко години. Днешен собственик на Язовира и бетонов път до него, е фирма Гранитоид (името е същото като на сдружението което го е построило ).До местността се достига по живописен път, започващ от село Пастра и преодоляващ около 1700 метра денивелация по склоновете на Рила. Пътят е частен, служебен и не е отворен за обществен достъп, т.е не може да се ползва от МПС. Към момента по проект до края на годината се извършват ремонтни работи заради които достъпът до язовирът е ограничен.
Въпреки това, ако Събота и Неделя хората не работят, достъпът до това кътче все още е възможен. Местните казват че собствениците искали да затворят нацяло пътя за да не се налага да го ремонтират-не че видяхме ремонт по трасето някъде…
На следващият ден още един наш колега се качи до горе но хората са работели и е чакал да приключат работата си за да го пуснат.
-
Кафе, трасе за деня и любопитни истории разказва всеки от групата. За жалост влизам в роля и набързо раздигам седянката. Взимаме си довиждане с Влади който се оказа страхотен домакин, и устремено потегляме към Гоце Делчев. Пътят е бърз и много хубав. От Огняново се отбиваме и поемаме към Доспат.
-
На следващата отбивка се отправяме към село Кочан. Опитвам се да ги прекарам през един непопулярен път който се оказва вече история с много кален привкус. Леко разочарован трябва да се върна назад и да поемем по главното трасе към язовира. В центъра на селото качваме моторите на тротоара за да са на сянка и сядаме на местното кафене. Докато си бъбрим че сме точно пред общината и дали е удачно да качваме моторите тук, обяснявам на колегите че все пак сме с мотори а не с коли и сме гости на селото а не завоеватели. 20 минути по-късно докато се обличаме под звуците на оркестъра предвождаш някаква сватба в селото, цивилен господин идва и ни се представя като полицейски служител. Учтиво ни прави забележка че не сме спрели не където трябва …
До Доспат стигаме бързо и качвам групата до язовирната стена. Макар че ми е в задният двор, и съм минавал десетки пъти от тук със всякакъв транспорт, за първи път виждам язовирната стена…Докато снимаме, небето променя цветовете си и точно и ясно заявява че не смята този път да ни пожали.
-
Не мислим да му се даваме и тръгваме. Кънчо предлага да се спрем в сладкарницата на центъра и да изчакаме, но аз знам правилното място на което да се скрием. Е, до там малко ще се понамокрим но…
Положението е под контрол и за да изравним вътрешната и външната температура, купуваме няколко сладоледа…
Корави рокери като нас трябваше каса бира да купим май.
След около 40 минути дъждът намалява и продължаваме по пътя към Широка поляна. По предварителна уговорка, там имаме среща със скъпи приятели.
-
Диаметърът се вижда от далеко и веднага отбиваме да видим каква стръв използва за да лови риба. Оказа се, рибата е още в язовира и нашата гладна група ще обядва Шилешки пържоли с пържени картофки и топла питка от местната фурна. Поръчваме, хапваме без много да се моткаме като използваме базата предоставена ни от нашите домакини-масичка и столчета на брега на язовира. Страхотно е !Храната е вкусна, компанията отлична, времето идеално.
За съжаление ние не можем да останем много и трябва да се отправяме към ниското и горещо поле.
До Батак се забавляваме по завоите и прескачаме бързо колите които настигаме. Обожавах старият си мотор когато ми се налагаше да излизам извън пътя, но на него 900ката е толкова мила и добра…
След разклона хващаме наляво и тръгваме покрай язовира в посока към Пазарджик. Там се разделяме с Кънчо и по алтернативен красив и непознат на места за мен път водим Габровеца на кафенце край гребният канал. След това се сбогуваме и всеки към вкъщи.
-
Според мен ТДМ не се чувства много добре по извивките към върха, но фактът че мястото е магнетично и е най-високият път ( не говорим за черно ) в България, правят дестинацията желана и интересна за търсачите на спомени.
Благодаря за страхотното преживяване на всички от отбора, благодаря и на всички останали за това че ви има и винаги мога да споделя всичко което ме прави щастлив с вас !