Това е рубрика за пътеписи. Това в случая няма да е точно пътепис защото няма да има много пространствени обяснения относно емоции, пътуване, снимки и т.н. Едно, че беше отдавна и част от нещата са избледнели, друго, че истинският пътепис трябва да бъде написан от някой който може да пише
А и мисля, че не сме публикували повече снимки от пътуването ни до Чехия.
И така, началото на септември месец, лето годпосне 2016. След като съвсем случайно началото на март, Живан спомена за чешката инициатива се сфромирахме групичка мераклии. В движение решихме да пообиколим малко по пътя ни до там и пак в движение Райков предложи идеята за обиколка на дунавкисте столици по пътя. Речено сторено. Към последният момент се уточниха всички участници, на на 03.09.2016 запалихме към Белград. По стечение на обстоятелствата и за цвят на мероприятието в началото бяхме 3 ТДМ-а. По един от всяко едно поколение на модела
. Адаша с най-новият екземпляр, Жоро с 4ТХ-а, а аз с ветерана. В същата тази последователно беше и икономичността на моторите, но това друга тема
И така, след магистралното каране до сръбската дунавска столица, се докопахме до предварително резервираният хостел. Жилището беше на идеално място – в началото на една известна стара уличка – Скадаркса. Дори си имахме импрозивиран мото-паркинг.
А по-неуктротимите зверове трябваше да бъдат вързани!
След паркирането следва настаняване с усмивка:
А след карането и настаняването идва ред за...душевен оргазъм на Райков
Част от улица Скадарска
И идеално поддръжани постройки в централната част на града.
И храма св. Сава. Който има същата геометрия като Александър Невски, но...много по лоша архитектура.
Това пък мисля, че беше общината.
След разходката – кръчма.
След кръчмата – нощна разходка.
-----------------------------------------------
Един от много хубави моменти от мото разходката – сутрин не бързаме със ставането, нямаме много за каране (падаха се по 250-300км дневно), и има време да се насладим на нещата около нас. Да нещата са страшно много, за един ден може да се добие само обща представа за мястото и да разбереш дали имаш желание да дойдеш тук за повече. Имахме повече време в Прага и Виена. Та първият ден карахме от Пловдив/София до Блеград, пристигнахме около 16 часа. Разходката из града продължи до малко след полунощ и на следващият ден газ към Будапеща. След карането, след впечатленията от видяните неща там, пристигаме в унгарската столица, която ни омъгьоса с архитектурата и излъчванео. Там пристигнехме късният следобед. Нанесохме се, измислихме програмата и докато се казим по моторите за разходка вече се беше свечерило. Художественото осветление по сградите създаваше уникално усещане. Светещият Дунав също.
След красивата и чаровна нощ, дойде време на утрото. Бях,е предвидили да видиш базиликата св. Стефан и да тръгваме към Виена. Но като разбра това, на Будапеща й стана тъжно...и като заваля един хубав, постоянен кротък дъждец.
Това не са бояджии
Базиликата отвън:
И отвътре:
И още веднъж знаменитите забележителности, но посред бял ден.
-------------------------------------------------
Тук писането и прилагането на снимки става по-сложно. Просто защото се отправяме към Виена, където останахме 3 нощи. Мястото за нощувка, по традиция резервирахме предната вечер. Имахме късмета да се настаним в голяма, стара, идеално поддръжана сграда. С перфектен семпъл и изчистен интериор и високи тавани – над 3м. Поради активните впечатление събрани последните 2 дни, които ни се струваха като 12, и поради късният час на пристигане решихме след като се настаним да обиколим единствено и само месната бакалия
На следващият ден, след като станахме, пихме кафе запалихме моторите, стигнахме до великопелният бароков замък Шьонбрун и...пак пихме кафе За да може да имаме сили да пообиколим.
И зоркото око на Дидката зад обектива на многоцеливият качествен Panasanic:
Страшно красиво беше всичко, което видяхме
И преработката на старите складове на газ. Така наречените Газометри.
ТДМисти в нарушение – снимка за спомен или за фейсбук пред Виенското колело (което май е измислено в Пловди, но това е друга тема)
Един от следобедите заделихме за разходка до другата дунавска столица – Братислава. Само на 60 км. от Виена. По предварителна информация от първа доверена ръка се насичихме директно към основната и единствената забележителност за посещение. Замъка Пресбург. Него не го уважихме от въртре, но пък му разгледахме задния двор . Където попаднахме на изключителна фотоизложна на български фотограф на тема красотите на света. Както беше хубавото на замъка – беше зудесен фон за снимки на мотори! На кулата с форма подобна на Бузлуджа така и не се качихме. Цената на билета повече приличаше на цена на акционен дял, а не на билет за вход....пик и нашата Бузлуджа е по-голяма (...макар и порутена).
На вашето внимание отново семейство Якомови
Моста над Дунав с „Бузлуджата“ отгоре.
И малко кадри от фотоизложбата.
Неусетно, стигнахме до ден 6-ти (който както се сещате го усещаме като 16-ти). Крайната цел за деня е Прага. Но на път за Прага, по съвет от доверен човек, се отбираме в градче Кутна хора. Защо там – защото има манастир-костница. По непотвърдена информация там има кости на 40000 души. Една от особените неща там е полилеят, който ние не успяхме да видим защото беше занесен за реставрация. Казват, че в него се садържат всички кости от човешкото тяло.
Следващите снимки са от споменатото градче.
---------------------------------------------------------------------
ТДМ България държи новият рекорд за най-много Yamaha TDM на едно място.
