И ние искаме да стигнем до Калин

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Идеята съществува от доста отдавна.
По нея ме запалиха приятели, някой от които бяха редом с мен и при осъществяването и.
Искаше ми се да се съберем повечко мотоциклети за този поход към върховете на плaнината, но здравият разум ми показваше че голяма група не е правилният подход когато искам много за кратко време…
От Пловдив тръгнахме 3 мотора, като странно защо единият беше Габровски.
Винаги се учудвам как такъв малък град отвъд планината, дето има един единствен ТДМ, може да е забъркан във всяка манджа.
9.00 влизаме в Пазарджик където имаме среща с Кънчо от Панагюрище. За мен беше чест да карам с човек който е успял да стигне до Nordkapp.
Без да се бавим бързо стигаме до Самоков и от там до с. Пастра от където и тръгва около 15 километровата отсечка към язовира.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Спираме в КооПа на селото и за кратко отмаряме като похапваме и събираме инфо за това което ни предстои. Към първата бариера караме тихо мислейки за това как Къната ни разказва че при предният му опит да се качи доста упорито са го върнали. Среща с крoсарки които се спускат обаче бързо ни подсказват че ще се катери днес.
Времето е приятно, облачно и хладно. Караме бавно и машините бързо загряват. Перката ми се включва безброй пъти но като цяло това не ме притеснява. Пътят е тесен и почти нищо не разкрива от красотата си забулен в облаци. Кара се основно на 1 предавка, като на моменти може да опитате и на 2. За да облекча мотора се опитвам да карам прав когато мога, което доведе до продължаваща силна мускулна треска в областта на коленете и бедрата.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Малко преди серпантините, облаците рязко се разместват за няколко минути като ни показват водопад над нас и истинската красота на пътя.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

След достатъчно обратни завой където трябва да сте особено внимателни, планината се отваря с цялата си дива красота. Караме разделени защото някой все спира и снима наоколо.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Мястото е уникално!

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Пътят също 

[Веселин Куршумов (Ротко)]

На 2450 метра спираме малко над язовира и оставаме тихо усмихнати пред щастието да сме тук сега и заедно.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Порядъчна порция снимки и смях докато почиваме. Денислав се оказва с мокри дрехи в куфара след разлята бутилка с вода. Жорето да не остане по-назад прави същото…

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Двама тръгват към стената, двама малко по-нагоре по трасето до 2530м. тук пътя започва да се губи и решаваме че е безсмислено да се напъваме повече.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Още малко снимки и започваме да спускаме. Обратният път сякаш е по труден и дълъг.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

 

[Веселин Куршумов (Ротко)]

В селото се събираме и поемаме към Разлог. Имах идея да отидем до хижа Македония която също е красиво местенце за посещение, но пътят до там не е много читав и в тези дъждове би бил голям риск за нас. През превала се кара бързо и неусетно стигаме почти до края на маршрута днес-Банско. Спираме за кафе и почивка, през която се чувам с хижа Вихрен за да разбера какво е времето там. За съжаление вали и с това денят ни губи още едно прекрасно място на което исках да отидем. Въпреки това, Язовир Калин е достатъчна радост за да ни позволи да се настаним и почерпим ожаднелите си души с бира.

[Веселин Куршумов (Ротко)]

За лагер Денислав намира къщата за гости на бачо Тодор в Добринище и ни води там. Акостираме тъкмо навреме – няколко минути след като сваляме багажа, започва да вали.
Наемаме студио за 4ма и след контролно наздраве, някой сядаме на масата други се отправят към банята. Въпреки че днес не разбрахме какъв е цветът на дъжда, аз съм вир вода от вътре навън…
Старо куче съм а тръгнах с грешната екипировка.
Хапваме, пийваме и много, ама много говорим. За цветя, кучета, ски, плетки, астрологични знаци и всякакви други интересни неща.
Уговаряме час на тръгване 9 (нещо нетипично за мен ) и след поредната бира затваряме заведението на нашите домакини и всеки в стаята си.
Тъй като стаята ни е една, учудено гледаме лепенката на вратата.
Строявам групата и след вечерната проверка всички са с телефоните по леглата. За да съм в крак с времето им пожелавам лека нощ през месенджър…

[Веселин Куршумов (Ротко)]

Казвам на Габровеца да ме сръчка ако хъркам. Той ми се ухилва и слага тапи в ушите си като казва че няма проблем. После се обръща на другата страна и 5 минути по-късно пуска дъскорезницата…
Е, тази нощ ще е като в гората, дъждовна и пълна със звуци.
Сладки сънища!

[georgidobrich]

Как минахте бариерата на ВЕЦ-а ?
Мен там ме спряха и ми обесниха че.няма начин да ме пуснат...
Инфото е от тая пролет....
Разбираше шмаше начин до се мине.....ако имах 2-3 аки апапи да държат мотора докато заобикалям бариерата