YAMAHA TDM БЪЛГАРИЯ > Пътеписи

Снежен Белмекен - една красива алпийска история

(1/3) > >>

Веселин Куршумов (Ротко):
За да отидем  до най-високопланинското водохранилище в Източна Рила, трябва да стигнем до село Сестримо. За мен пътят започва от Пловдив и поема по старият път към София.
До Пазарджик трасето е скучно и безинтересно. Пътят е бърз и пълен с джигити  ;D ;D ;D
Следва Белово, и докато трасето става малко по-интересно, се разминаваме с няколко мотора сред които и група чуждестранни мотористи натоварени като пустинен керван. Минаваме през Момина клисура и чакаме отбивката за каскадата „Белмекен-Сестримо“. Пътят отдавна е станал планински, и до Сестримо само променяме денивелацията. На името на селото, е кръстен дори един ледник в Антарктида… След селото, по пътят се появява доста пясък с който трябва да се внимава, особено когато се оказвате по средата на завой.
Тук е разположено най-голямото хидроенергийно предприятие в България, каскадата Белмекен-Сестримо-Чаира .
По някое време пътят се разделя на 2, и ние поемаме по левият за който знаем че е по-добър и поддържан. Няколко завоя по-нагоре стигаме до бариера. Поздравяваме и след като ни отварят пътя напред, бързо се понасяме по трасето. Пясъкът рязко изчезва, и на негово място идват стари шишарки и клони плюс малко камъни. Температурата е около 5 градуса над нулата и е много освежаващо и приятно. По високите върхове се вижда сняг, и аз силно се надявам да има сняг и покрай самото трасе. Ако да караш по планински пътища е най-доброто за един моторист, то наличието на сняг покрай пътя, превръща пътуването в съвсем различно преживяване.
Постепенно дърветата отстъпват място на ниско растящи вечно зелени растения и разкриват една вълшебна гледка. Навсякъде има разхвърляни бели парчета сняг, а върховете наоколо и в далечината са толкова бели…
Усилваме скоростта и студеният въздух кара лицето ми да се смее още повече. Следват моментите когато викам колкото мога докато слушам потресаващият рев на ауспусите.
Билото идва без да съм го искал, и спускайки се открива гледката заради която сме тук.

Веселин Куршумов (Ротко):
Пред нас е най-високият язовир с насипна язовирна стена на Балканския полуостров. Язовир Белмекен се намира на 1923 метра надморска височина, но мястото на което сме ние е над 2000 метра. Спираме за снимки и кратка почивка.
Смесени чувства изпитвам когато невероятната красота на това място се смесва с безобразните боклуци които хората са оставили след себе си. Да, за жалост това веднага те кара да разбереш че дестинацията може да е Алпийска, но манталитета на хората по тези земи е нашенски…

Веселин Куршумов (Ротко):
За да разведрим обстановката, се опитвам да проверя дали снегът е до коленете ми - нали съм ротен 8)
Спускаме се до стената на язовира, но да минеш по нея съответно е невъзможно. Поредната Българска тъпотия. Язовирът има две стени, по едната преминаваш, но по другата не може  >:(

Веселин Куршумов (Ротко):
Докато си спомняме че все пак ни третират като джихадисти, се спускаме под стената и минаваме в основата и до другият край. Мисля че сега е момента да е гръмнем.   8) 8)

Веселин Куршумов (Ротко):
Пътят покрай Язовира е вълшебен и ще ви възнагради за търпението че сте се качили до тук.
На един от завоите се оказва че трасето е затворено, от сняг…

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page