YAMAHA TDM БЪЛГАРИЯ > Пътеписи
ХЪРВАТСКА-Огън и Вода
Веселин Куршумов (Ротко):
Еуфорията пак е същата, въпреки проблемите, въпреки неизяснените моменти, на пук на нещата които се получиха както не искам...
Ще разкажа тази история цветно, но ще извадя от нея малките черни моменти които аз преживях, за да усетите истинската красота на поредната перла която окичех на огърлицата си от спомени.Това е историята на Хърватска, една държава изпълнена със много светлина и очакване.
Слънце, камък и вода, това е моята ХЪРВАТСКА
Тръгваме отново 4 мотора, но този път екипът ни е променен.Въпреки огромното желание да виждам Генади в огледалата си, нещата не се подредиха така както ни се искаше и той остана извън групата ни тази година.
Багажът е събран...
Е, постарахме се екипът да е почти пълен и няколко дни преди отпътуването ни Пецата пристигна с куриер и зае отреденото му от мен място.
Моят малък приятел и спътник през цялото време имаше задължението да държи затворена чантата с фотоапарата ми, така без да я закопчавам по всяко време на пътуването можех буквално за няколко секунди да бъда готов и да уловя някой интересен за мен кадър.
Веселин Куршумов (Ротко):
ДЕН ПЪРВИ-Скоростна отсечка.
Тръгваме рано, толкова че затова никой не иска да кара заедно с нас...
Събираме се няколко часа след полунощ, и заедно с изпращачите тръгваме от Пловдив към София.
По магистралата караме бързо за нашите мотори, и малко след 4 сме на уговореното за среща място със Светльо.Малко закъсняхме но в такива случай е допустимо.
Не се бавим много и половин час след 5 зареждаме на Лукойла преди Сръбската граница.
Светльо, в образа на баба Вуна, е новият ни спътник тази година.Така идилията на ТДМите на Вальо, Ники и Петя и моят, ще бъде нарушена мъничко от него и не малкият му мотор.
Изпращаме с усмивки и благодарности Велин и Бони, и без много да се бавим пресичаме границата.
Нямам време за снимки, разбрахме се тази година да обърнем вниманието си изцяло към Хърватска, затова трябваше възможно най-бързо да стигнем Белград където ни чакат Петя и Ники.
Въпреки невъзможността за по-спокойно каране, музиката в ушите ми и невероятно удоволствие от това че всичко на този свят освен хората до мен и предстоящите моменти с тях е излишно, караха малката ми душица да прелива несдържано от емоции.
Е, хората които ме познават, знаят добре че понякога плановете ми малко се объркват... :)
За първи път пътувах с помощта на зададен маршрут в навигацията, но както винаги никога не ми остава време за много добра подготовка.Не въведох маршрута точка по точка, а дадох най-прекият път вместо най-бързият...
Отклонихме се от главният път и подкарахме по незнайните пътища на тази държава.
Лично аз карах прав от време навреме, но иначе кога ще мина по този път?Когато стигнахме първото населено място, спряхме да се разхвърлим малко, и да поправя грешката си за да увеличим скоростта-предстоеше ни да изминем над 1000 километра този ден и нямахме много време за губене.
Скоростта и плановото забавяне, малкото объркване губенето ни в столицата на западната ни съседка, не попречиха на желанието ни за кафе пауза и почивка.
След малко телефони и лутане за да се намерим, групата вече е в пълен състав за да продължи бързо напред.
До границата с Хърватска никакво спиране.Общо взето първият ден се очертаваше да бъде каране през 250 километра за зареждане и пак отново преследване с времето.
Силен дъжд разкъсва групата.Едните решават да не спират, но другите им е прекалено мокро.
Тъпа история за обличане и после отново спиране за събличане.Загубихме 20 минути и другите.
След като ги настигаме се извиняваме че са ни чакали и пак продължаваме.
Ще оправдая всички и ще поема вината върху себе си, но това е единственият начин да загубим малко време за да останат повечко дни за начертаната държава.
Малко забавяне на границата, подмяна на Сръбското знаме с Хърватското, и вече сме там където трябва.Все още плана остава същият-никакво спиране до столицата!
В Загреб пристигаме уморени, но не чак толкова за да не разгледаме на бързо.
Почиваме едновременно с това.
Хапваме мъничко, и бързо се отправяме напред по трасето.
Мислим че ще вали, за това решаваме от сега да си сложим екипите.
Светльо пък е решил да се намокри предварително...
Решаваме че искаме тази нощ да спим край морето и ще се напънем още малко.
Поредното зареждане и няколко минутки за да се стоплим.
Вали ужасно и е адски студено когато се кара бързо.
В Риека влизаме малко преди полунощ.Краят на пътуването и умората предизвикват смесени чувства.
Спираме колеги на пътя за да ни упътят към къмпинг и бързо се настаняваме умрели а сън.
След 1145 километра да спиш на брега на Адриатическо море е страхотно!
Веселин Куршумов (Ротко):
ДЕН ВТОРИ-Плитвишки езера
Утрото е топло, изпълнено с невероятната емоция на предстоящият ден!Вчера не можех друго освен да заспя моментално, така че сутрешният душ допълнително ме зареди с енергия.
Пием страхотно кафе, радваме се на морето и не можем да свалим усмивките от лицата си.
А някой казваше че светло отразителите на номера ми нямали предназначение...
Трябва обаче да събираме "прането" и да тръгваме.Разхождайки се из града Ники си намира играчка
Преди да напуснем града се лутаме 40 километра в него за да намерим масло за мотора на Вальо.Оказа се че високата скорост по магистралата отваря апетита на ТДМ още повече...
Напускаме града и картините изцяло завладяват вниманието ми.
Страхотно е!
За жалост обаче ще трябва да оставим бреговата линия защото се насочваме към Плитвишки езера, една от основните ни дестинации тази година.
Оставяме моторите и се качваме на друг транспорт.
мястото е огромно и е много красиво.
Има няколко маршрута с различна дължина и може да се ползват корабчета и малки "влакчета" за да спестите време.
За жалост нито думите, нито снимките на сапунерката ми ще могат да покажат истинската красота на това невероятно място!
Има безброй различни пътеки,Някой се движат точно до водата, а други по ръба на скалите горе.
Е, ТДМистите винаги ще седят на по-горните скамейки от онези с 'обикновените" мотори...
Водата е силно варовита, и растения в нея не могат да виреят.
Нямаме много време, затова след една обиколка се отправяме по различни пътища към паркинга.
Тази вечер решаваме да спим нелегално и за това се разделяме.Светльо се страхува да остави новият мотор от вън и тръгва да търси хотели, до като ние се озъртаме за интересни местенца.
На пътя има авария и полицай охраняват камион докато хората търсят повредата.Шашнат съм от това!Решавам да се пробвам и питам полицая къде можем да нощуваме извън хотел.Човекът обяснява че наблизо има къмпинг.Внимателно парирам с думите че приключваме пътуването си и сме малко зле с парите...
"Е па спи о шумата"
Моля, не разбирам.Как така, може ли? Да? И няма проблем?
Пожелавам приятна вечер и спокойно догонвам другите.Спрели са да зареждат.зареждам и аз, и купувам дузина бирички за изненада.Скривам ги под якето стабилно гълтайки корема си...
След няколко километра се отделяме от пътя и се навираме в едно голямо поле.Откриваме място сякаш преди малко окосено и се разполагаме.Няма да ви обяснявам как 12 бири под якето пречат да опънеш палатка...
Петя слага масата, и вече мога да ги изненадам за да усмихна отново лицата им.
Прекрасната вечер е нарушена само от странните светлинки който страховито примигват в далечината.Биричките затварят очите ми, за това ако се събудя утре, ще видя какво е светело...
Веселин Куршумов (Ротко):
ДЕН ТРЕТИ-Сам
Отварям очи преди всички, половин час по-рано от планираното време в 6.00
Искам днес да мина по страхотен според мен път който малко увеличава разстоянието до Задар.Другите решиха да карат на пряко, а Светльо ще ни чака там.
Слагам кафето
Е, не се смейте на чашата, тя е от едни други времена...
Прибирам палатката, мокра сякаш цяла нощ е валяло, и решавам да бутам мотора няколко стотин метра за да не събудя останалите.
Оглеждам се за последно и виждам от къде са били светлинките през нощта.Спали сме не далеч от местното гробище.Е, никой не ни притесняваше през нощта...
Наклонът е в моя полза и лесно се отдалечавам достатъчно за да запаля спокойно.
Пътят се вие из чудни места.Дори обикновените населени места са приказни защото никога преди това не съм ги виждал.
Е, излишно е да ви се обяснявам, защото добре знаете че не го ли видите не е същото...
Започвам да катеря планината която ме дели от морето.Пътят е празен и само за мен!
Просто гледах, нищо друго
А там най от горе, гледката беше страхотна!!!
И като се замисля не съм сам, нали Пецата е с мен...
Водите на Адриатика с а страхотни, за това не губя много време и се спускам до нея.
Стигам до срещата първи, макар в последствие да разбирам че Светльо вече е там и пие кафе.
Малко след мен идват Вальо, Петя и Ники.Разходката из града започва.Само да видим къде сме...
Тези тук си имат орган, като онези в големите катедрали, само че техният е на брега на морето и на него свирят морските вълни..
Кеят е пълен с канали в които вълните влизат и издават звуци.
Имат си и слънчева карта на слънчевата система, но няма да видим какво се случва вечер с нея защото трябва да тръгваме.
Интересно е и какви ПАРАХОДИ карат полицаите тук...
Сега пак трябва да се разделим.Петя и Ники остават да разгледат тук а после искат да отидат на някакъв остров.Ние поемаме към Водопадите Кърка, другото от местата което трябва да видите идвайки в Хърватска.
Караме из каменен пущинак, и не ми побира главата къде тук има вода камо ли водопади.Надморската височина не е малка, което още повече ме стъписва когато зад завоя, виждаме в ниското под нас кораб...
Поредица от езера не очаквах тук, пристанищен град още по-малко
Паркираме моторите до много други, и се качваме до корабче което ще ни отведе до водопадите.
Мястото е уникално!И не само то...
Водопадите са безброй и спират мислите ми.
Вече не сме на моторите, така че си позволяваме да опитаме от местните високо октанови горива...
Наистина е приказно!
Същият цвят на водата
с който ще запомня Хърватска
Лесен достъп до всичко красиво тук по малки дървени мостчета
Мога до остана и още тук, но както всички знаем, има още безброй места които трябва да видима и времето доста напредна.Чувам се с Ники и разбирам къде ще нощуват тази нощ.Малко ни е далеко, но след като напазаруваме и не откриваме нищо интересно за сън, решаваме да се напънем и да ги догоним.Спираме само за миг
И пак напред.Намираме ги в един двор до пътя в който опъваме палатки.Взимаме си душ и отиваме да вечеряме на...плажа, който е част от двора.
Е гати и кефа...
Веселин Куршумов (Ротко):
ДЕН ЧЕТВЪРТИ-Островитяните
Ставам, и както се досещате вече доста рано...
Не бързам да си тръгваме, но ако искам да поплувам трябва да се лиша от малко сън.Излизайки от водата където влизам с джапанки и много внимателно заради таралежите, Вальо ми показва огромна мида.Увивам е в безброй найлони и я скривам в куфара, който зверски се увонява в последствие..
Цялото крайбрежие е пълно с места за нощуване.Почти всеки двор е превърнат в импровизиран къмпинг.Ако не сте претенциозни няма начин да останете без подслон.
Закуска с останалите и после пак по седлата.Жегата е ужасна, и решаваме да караме неправилно!!!
Къси гащи и къси ръкави, джапанки и скорости над 100 са пълна лудост за мен, но тогава не мислех и си платих за мое щастие само с изгаряне от слънцето и ауспосите на мотора.
Отново разделени потегляме към Сплит и старият му град.
Тук е момента да се извиня и пак да вметна че всеки километър от трасето е чуден и нито думите нито снимките могат да пресъздадат онова което всеки един от нас усещаше тогава...
Градовете тук са древни, почти еднакви и с тесни улички.
И макар да са такива, всяко едно местенце кара копнеещата ми за нови гледки душица да експлодира отново и отново.
През това второ за мен пътуване, окончателно осъзнах че това е най-важното нещо в моят живот, и че искам очите ми да видят всичко възможно докато са отворени...
Тези Хървати и кораби си строят да му се не види
И навсякъде все едно са знаели че идваме ни очакваха надписи и транспаранти за добре дошли...
Интересно място за живеене
Е, ние само ще минем от тук на бръжки...
Единственият недостатък е че ти се иска ту да гледаш и снимаш, ту да караш бързо по страхотният път
Сега решихме и ние да отидем на един остров, но не на кой да е а на Хвар, най-дългият остров на тази държава.За жалост, няма много време до ферибота и трябва да караме лошо...
Светльо с животното под себе си води, а ние нямаме планове да го изпускаме.
Вальо кара безразсъдно и изпреварва на места където кара косите ми да настръхват и под каската!
Минаваме на дълго жълт светофар малко над позволената скорост и се разминаваме с полицай на мотор.Зяпам дълго в огледалото с притеснение и молба да не го видя там...
Пристигаме на пристана точно на време, за да видим как корабът потегля без нас...
Е, сега поне ще хапнем и пием по кафе.
За един час Валъо успява да си напълни петата с бодли от морски таралеж, Светльо да се скара с месни които не разбират чувството му за хумор, а аз да успея да убедя Петя и Ники които идват от нищото случайно тук, да оставят тяхният остров и да дойдат на нашият.
Животът е песен, особено ако знаеш текста...
Вальо намира маркуч зада заредим моторите източвайки някой друг.
На ферито е забавно, даже много
Няма момент който да се пропусне
До като някой се чудят къде да се покикерчат, други просто се радват на момента
Намираме страхотен къмпинг!!!!
Тук се оказва че е и най-страхотният плаж на който съм и няма скоро да бъда...
Водата е стъкло, ама истинско.Дъното и то, ситно песъчливо и чисто.
Водата без коментар.
След разпускащият плаж, Вальо решава да поспи, а ние да покараме малко.
Тръгваме пак по потници дет се вика, и караме бързо по празните островни пътища.
Огромни кактуси и всякакви причудливи дървета има около нас.
Мирише на лавандула, силно и натрапващо.
Викам
Крещя, до като карам прав и не мога да си намеря място от всепоглъщаща еуфория...
Спираме в Старград, и всички решават да пият по нещо и да го разгледат.
Настоявам че не това е асъл старият град и има друг в края на острова, но никой не ме
чува...
Е, аз не съм тук за това, а и не съм се изморил за да почивам.Оставям ги и тръгвам сам
Пътят е тесен и пуст, но с хубав асфалт
карам спокойно и не спирам да се оглеждам.Изумен влизам в страхотен тунел, Дълъг и вентилиран
За момент се замислям да спра в уширението му по средата и да снимам този лукс под земята, когато забелязвам датчиците които ще пресека и ще сигнализирам някъде някому...
Едноименният като островът град Хвар, е основен тук и има за какво.
Голямо пристанище, малки острови около него и крепост високо над града ясно показва значимостта му преди и сега.За пореден път Старият ми атлас и усещането ми ме карат да се усмихвам.
Паркирам мотора и тръгвам из улиците.
Кофти е че няма с кого да бъбря и да споделям сега
Стълбички на никъде
И нови гледки се откриват зад всеки ъгъл
Дори и зад този
Опа...Това е за Денислав специален поздрав.И въпрос имам към него.Какво се крие под черната дрешка?
Разгледах яхтите по пристана, поснимах малко
Себе си също
И реших да се до крепостта
Огромни кактуси или нещо подобно
Някой каза в последствие че било някакъв вид Алое
Но така и не разбрах
Вървейки на горе, между плочките бяха наизлезли същите малки катусчета.Знаех че няма да ги оставят да разрушат направеното, и реших да ги взема с мен...Отрязах шишето си с вода и прибрах няколко от малките приятелчета с мен.В последствие щях да подаря на себе си и някой от спътниците ми по едно токова чудо за спомен...
Ръстът добре и в саксия, уверявам ви
Крепостта е в отличен вид и е превърната в музей.Освен килии, оръдия и спомени, тя разкрива и приятни гледки
Трябваше вече да тръгвам защото слънцето се скриваше.
Това е тунелът който ви споменах
Прибирайки се не съм посрещнат добре.В еуфорията си да разкажа на останалите за преживяното те всички ме нападат.
Станало е късно а аз не съм се обадил.Телефонът ми се е изключил и те се притеснили.Не приемам поведението им и се оттеглям в моята палатка.Това е тегав момент с много поучителен характер и изводи, но те не са за вас и за това заспивам.Утре ще разказвам повече...
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
Go to full version