ТДМ България държи новият рекорд за най-много Yamaha TDM на едно място.

Author Topic: Гибралтар - 900 и една мечти :) част I  (Read 5443 times)

Offline Павката

  • Hero Member
  • *****
  • Posts: 865
  • Yamaha TDM900
ГИБРАЛТАР 24 септември – 12 октомври 2017
„900 и една мечти”
 
   
     В българският език има едно много интересно словосъчетание от три думи. То успява да покрие абсолютно всички аспекти от живота, заобикалящата ни среда, чувства, емоции ... Всичко, за което се сетите може да бъде описано и изказано с думите „еба си майката” . Казвам го само веднъж и от тук ще бъде цензурирано, но съм сигурен, че всички ще си го казвате на ум ;) Пиша всичко това, защото най-често използваните думи в ума ми бяха тези и роднините на Гармин …
    Това пътешествие беше един забавен флирт, или пък любовен романс между Късмета и Съдбата. Поиграха си тия двамата с мен, позабавляваха се като във филм с Луи дъо Фюнес, но в крайна сметка не ме изоставиха дори за миг. Много е важно, когато видите линк към конкретна песен, да го стартирате. Така ще разберете по-добре написаното!!! Ми … here we go.
ПРЕДИСТОРИЯТА...
...от шега на майтап...
   
      Преди година и нещо, ей така от небето ми падна една мисъл (...good weed  ), че трябва да направя една изненада на най-скъпите ми хора, майка ми и леля ми.

...тук трябваше да има тяхна снимка ама няма, нямам :) намерих една на леля и тя ще депресира де що има силиконка по света...

 
     Един ден седнах и ги попитах, къде искате да отидете... и се почна, ами Испания...а не не, Португалия, абе хайде Испания...или Португалия. Последно...? - Испания. Разрових в нета и намерих Малага, почивка за 7 дни. Обаче гледам аз картата и кво ми хваща окото. На един сантиметър в ляво пише Гибралтар. Викам си, ейй глей тия къде ще стигнат, да взема да се фейна с мотора. На майтап го казвам на майка ми, а тя за моя огромна изненада казва, ми хайде идвай....хъмм ей къде е, има няма една педя на гугъл мапса.
  До тук всичко още е в кръга на шегата, нямам намерение да тръгвам. След някакво време във вайбър групата ни тдм-бг, се появи едно съобщение, което рязко и безвъзвратно наклони везните към финалното решение - тръгвам. Ето този на снимката е човека, който го пусна, с чисто новата му придобивка, да му е жив и здрав сина.


   
    Принципно е долен пееерас, предимно сутрин и като се напие ми иде да го закова на тавана с усмирителна риза само и само да не ми е в полезрението, иначе е ебаси готиния пич.
    Събуждам се една сутрин (по моя меридиан около 12 -13.00) и чета: „Аз заминавам за Индия...” ... да не си помислихте, че е нещо кой знае кво. И в просъница заядливо отговорих „Аз пък отивам до Гибралтар...с мотора :P ”. Да го подразня, той със самолет у циганландия (на него много му допадна), аз с мотор на края на Европа. И по-късно осъзнах, кво съм направил, казах го пред всички, край няма връщане, иначе срам... гоУЕм. Успокоих се с мисълта ... една педя... идиот. Така стана, че Шашо се оказа последната искра, която запали най-якото нещо, което съм правил в този живот. Тръпката на първия път, както беше с първото ходене до Гърция с мотор, първото голямо пътуване сам до Малта, първата Хърватска и т.н. Предстоеше ми първото най-дълго пътешествие, за което Шашо има голямо черпене (и после на тавана)  Благодаря ти копеле.
   Лятото си мина, а подготовката за пътуването беше точно 0. Не се напрягам, познавам се, само крайния срок е в състояние да ме подкара на пълни обороти, иначе айляк човек. Сигурно е от зодията. Най-важното нещо, обаче е свършено навреме – пълна профилактика и обслужване на мотора. Не от мен разбира се, от един сексапилен майстор от Божурище хахах, директно му правя реклама на Иво с уговорката да не му карате гробници, той е майстор, не възкресител.


   
   Видя се в приключение с всички мои прищявка, ама добричък кво да го правиш. Една камара щуроти се накичиха по мотора, започвам да изреждам, верига, пиньони, масло, филтри, свещи, гуми, масло в коловете, накладки, лагери, жила, клапани, ново кормило и повдигачи за него, камери, още едни дневни фарове, подгревни ръчки, премести запалката, монтира джипиеса....за 10тина дни. Всичко това за 1800лв плюс нещата, които бях поръчал от интернет ... 2К - предстартова инвестиция за благополучно пътешествие ... я! тва като реклама прозвуча. Имах една седмица да тествам електроцентралата, както я нарече Иво. Посъветваме да си взема и пожарогасител... е не взех, само той ми лисва. Не че не съм се палил на магистралата, ама това е друга история.

   
    Крайния срок или седмицата за подготовка на пътешествие от около 10 000км. Плана е да тръгна преди нашите и да пристигна заедно с тях на 30ти септември. Проста работа, нищо сложно. Имам задачи и мога да тръгна най-рано в неделя 24ти. 7 дни, в който трябва да разпределя около 4000км. И точно тогава осъзнавам, какво ме чака…е…м….и леко започва да ми притреперва под лъжичката. В крайна сметка, винаги мога да се върна ако ми дойде множко и те така. Направих плана, подготвих пари, документи…багажа още не съм събрал, а цял месец по-рано го започнах. Чисто нова каска два дни преди да тръгна, май подминах 2те К..., е умни хора били казали, че кеф цена нямало. Прави са били, може и седнали, а може и легнали пияни, проблясъците идват по всяко време.
   Още малко…няма такова чувство, колкото повече наближава, толкова повече нямаш търпение…е…м ….
« Last Edit: June 22, 2018, 16:21 by Arcki »
TDM - Turn the Dreams to Memories ! ! !

Offline Judas_Priest

  • Sr. Member
  • ****
  • Posts: 293
ПаФка, много, ама много интересно започва разказа! :-)
Определено с нетърпение чакам да прочета остатъка от разказа!

Offline Павката

  • Hero Member
  • *****
  • Posts: 865
  • Yamaha TDM900
Предстартово броене
От Варна до Гибралтар

Ден -1

     
   22ри петък, на работа съм...във Варна, това прави автоматично невъзможно тръгване в събота. Късмета обаче, точно в този момент решава да се присъедини към мен и шефката каза „Аз се връщам със самолет, вземи колата и се прибери сам....ако може да видите дори в момента усмивката ми хахаха
     Аз  приемам това за начало на моето пътешествие, доста добре звучи “Oт бряг до бряг”
  ;D


Ден 0

   
    Решавам да се наспя, колкото мога повече. Успявам ;D Тръгнах спокойно към 16.00ч и привечер бях в София. Оставих колата в гаража на кака, там си ме чакаше мотора и по най-бързия начин към село да се оправям. Всичко е готово, остана само ...да събера багажа и да си резервирам нещо за спане в Загреб...май споменах за крайните срокове. Айде бе, кво толкова и без това няма да заспя, тя сценичната треска ме блъска в главата. Все пак не е чак толкова зле положението, имам представа точно какво ми трябва и къде се намира. Супер, сега си задавам въпроса, ами ако не знаех кое къде е...в 05.00ч всичко е по мотора...освен едни допълнителни ветробрани за ръцете. Все пак октомври месец, минавам доста планини, обичам да ми е топло. Освен, че изгубих час за сън, нищо друго не стана. Не винаги ми се получават нещата. Имам два часа да дремна и тръгвам, чака ме доста път до Загреб.
(тук трябваше да има снимка с мотора готов за път... ако се бях сетил да я направя ...)

Ден 1
София – Загреб 800км


   
   ....Два часа по-късно, ставам, надувам песента Break – Three Days Grace, докато се оправям. Зарязвам  всичко ненужно като след атомната бомба, която е паднала в апартамента (друго си е да знаеш кое къде е) и слизам в гаража. Имам среща с чичо Вальо на оемвито на Дойран, искаше да ме изпрати. Звъня му ...успал се...кажи честно!!! обикновено аз съм успалия се. Здраве да е, няма да има парадно изпращане, духова музика и фойерверки. Слънцето пече, усмивката е точно там където й е мястото, над ушите, опакован съм за студ, камерите работят, всичко е готово, паля мотора да загрява  и си е...м... аз съм сигурен, че не съм взел сешоар за коса, ама го чувам как вие та се къса. Кво е тва бе?? Що точно сега?? Истината е, че го чувах и по-рано, но доста слабо и за малко, а сега силно, ясно и неспиращо. Преглъщам, пускам си музика и тръгвам, въпреки милисекундната мисъл да се откажа... как пък не. Докъдето стигна дотам, майната му. Ще мина през Иво, на път ми е. Знам, че спи ама ей така за мое вътрешно успокоение, че съм се пробвал. Минавам покрай затворения гараж и продължавам. Вече не ми прави впечатление сешоара, игнорирам го...игнорирах през целия път. Най-забавна беше реакцията на Иво като се върнах.... „брат, ако не друго тоя ТДМ има ебаси якия... (айде всичко по реда си, ще четете до края, ако искате да разберете хаха)
    Мечка страх, мен не - тръгвам сам... ако изобщо може да е сам някой, зодия близнак. На нас шизофренията ни е по рождение (кой ги е измислил тия тъпотии със зодиите). И ако сте гледали филма „Корабокрушенецът” с Том Ханкс, ще знаете, че и на самотен остров човек не може да остане сам. Аз си имах цяла компания – значи Аз х2 близнаците, Черния Дракон (TDM900), Съдбата на едното рамо, Късмета на другото, Гармина, Сифона (айфона), Хуйвейчо, Ментака (иска му се да Ай ама не е) и Ай-Ай (този си е истински Ай) - три таблета (презапасяване), DJ Начко (Нокия без фенерче, но пълен с музика и не се налага да го зареждаш на всяка бензиностанция) един телефон с роуминг и още един братчед на Начко за резерва... добре, че не взех лаптопа, телевизор и пералня  ...  ;D
    Божурище – Калотина ей къде е, за нула време стигнах.

Не се заблуждавайте от слънчевата снимка, това е най-студеното място от цялото пътуване.

       
    От тук магистрала, права черта до Загреб, скука на скуките здравей. Добре, че имам музика. Изключително скромен  плей лист: Three Days Grace, Papa Roach, Rise Against, Pantera, Sepultura, Ramstein, Arch Enemy, Bullet… и още няколко от тоя сорт. Все танцувална музика, изключително подходяща за път, но не се препоръчвана хора със слаби сърца. Така или иначе не ми оставаше нищо друго да правя, освен да си танцувам. Беше забавно не само за мен, а и за хората в колите, които ме изпреварваха ... представете си миньон с електриково-зелена (за мен си е чисто жълто ама хайде)  ветровка и каска, ръкомаха и подскача, че даже и на барабани свири ... на мотор... в движение... на магистрала ...кой каза, че не може.  Хората се смееха, аз .... уви, хич не е лесно да се усмихнеш в чисто нова каска, но не се отказвах, колкото толкова. Естествено това няма как да се случи без една джаджа за 50 стотинки, превърната в автопилот. На втория ден, това не беше просто автопилот, той стана Свети Автопилот и завинаги остава такъв. Е не всичко беше перфектно. Едно подобрение на Иво, сигурно му изгоряха ушите от псуване. Човека иска всичко да е стегнато, прибрано, като в книга. Да де ама да сложи „капчица” върху гумените уплътнения, на които е закрепен автопилота, не е добра идея изобщо. Та вместо да стои здраво, той се пързаляше. Неприятно и доста тегаво. До първата бензиностанция, на която седнах с пиличката на нокторезачката (може да нося гедоре и кво ли още не ремонтно, ама голяма пила не съм се сетил, трябва да се импровизира, цар съм на това) и започнах да махам лепилото. Осезаемо се подобриха нещата, но не стана от първия път, отне ми още няколко спирания, докато заспа (на Иво му е бедна фантазията, какви му ги мислех). Е простих му, и по-добре, знам ли кво може да ми причини той при следващото обслужване... на мотора ;)
   Още след границата  джипиеса (стар модел Гармин) ми подсказа, че неговите планове се разминават с моите.


   
    Не му обръщам внимание, все пак сърбите са направили нова путарина, няма как да се объркаш. И така през Ниш и Белград право в Загреб. Снимки няма, кво да снимам магистрала. Прекрасно време, всички на борда сме добре. Един сарженор върши чудеса с умората и недоспиването. Не си давах зор, моторчето мърка, карах с 10км над ограниченията и не се разсейвах с много почивки. Май покрай работата, наистина съм станал машина.
   Някъде, не си спомням точно къде по пътя, прехвърляйки нещата, които съм взел и донареждайки плана в мислите си, осъзнах, че все пак съм забравил нещо. Споменах, че съм оставил всичко ненужно, уви и флашката с цялата информация, маршрути, спирки, резервации си остана точно там, където си казах да не я забравя...на компютъра. Нали съм Късметко или Късмета на рамото ми, все тая, преди да тръгна оставих ключове на Меча (комшията). Изчаках да стигна Хърватска, пуснах всички комуникационни устройства. През вайбъра го помолих да я вземе и да ми прати нещата на пощата. Благодарско Меч. Без паника и напрежение, всичко върви по план.


 
    Време е за зареждане на гориво и почивка за хапване. Спирам на бензиностанция, зареждам до горе и влизам да си платя. Пълен съм с евра, но нямам куни. И точно на тая бензиностанция не приемат евро .. ай ше ви... Питам кво правим, мацката показва, отзад в ресторанта менячница. Добре, отивам, сменям 50 по не знам какъв курс, все тая стигат да си платя и остават доста, това е добър знак. Избутах мотора до паркинга и се опънах на една пейка. Бях взел няколко консерви с различни неща наденици, свинско, сърмички и кво ли още не, разнообразна храна. И докато не ги свършех нямаше да се налага да търся магазини или да губя време в ресторанти. Това е и тайната на стройната ми фигура ;) Истината е, че не бяха лоши и свършиха точно това, за което бяха предназначени. Бързо, на крак, вечер в къмпинг, когато всичко е затворено. 


   Стигнах малко преди здрач в Загреб, без проблем навигацията ме закара до Apartments Nera – къща в която имах самостоятелна стая, баня, тоалетна, чисто, приятно срещу 25 кинта (курс едно към едно евро/лев  ). И това беше първия и последен път, в който гармина не ме накара да го напсувам. Посрещнаха ме на врата, настаних се, разопаковах (максимално малко) и преди да си взема душ звъннах един телефон на Марио (колкото и смешно да прозвучи, Марио ми беше командир ...хаха). Преди няколко години, ей така да убивам време си дръпнах една игра на таблета, и до ден днешен го убивам. Покрай нея се запознах с доста готини хора от целия свят. Но с няколко като него си станахме приятели. Едва ли може да се съберем и да се видим всички, затова използвам възможността. Аз все още не чувствах умора, колкото и да ми беше странно. Тва адреналина май е голяма работа. Оказа се, че Марио е в квартала и ще дойде да ме вземе с колата.  За добре дошъл ми подари една туристическа книга с информация за Загреб. Заведе ме да хапнем пица и да пием по бира. Последва романтична разходка из центъра. Отново бира в неговия бар. Лафче. Кеф.


   
   Разбрахме се на следващата сутрин преди да тръгна да мина до тях да си кажем чао и ме остави в квартирата. Естествено не си легнах веднага, нали трябваше да направя, плана за следващия ден. Да заредя маршрута и да спретна багажа да е готов като стана за да не губя време. И така ми се събраха два дни с два часа сън и 1300 км
« Last Edit: June 22, 2018, 16:19 by Arcki »
TDM - Turn the Dreams to Memories ! ! !

Offline Павката

  • Hero Member
  • *****
  • Posts: 865
  • Yamaha TDM900
Ден 2
Загреб – Аркуняно 430км

   
    Първоначалната идея да ставам рано и да пристигам в прилично време претърпя пълен крах. Едно е да го напишеш на лист седнал зад бюрото, съвсем друго на живо. Умората си каза думата. По-вероятно е да си легна рано сутрин, но не и да стана. 10.00ч, тук си стиснахме ръцете с предварителния план 7.00ч. И така си остана до края.
     Целта е Аркуняно, малко градче на 10 км от Виченца, Италия. И по-точно Camping e B&B Il Lago. Видях в интернет, че имат прекрасни стаи за 30 кинта, но не си направих труда да резервирам. Всъщност, нямах никъде предварителни резервации, за да не се напрягам ако се объркат нещата.
   Бърз душ за събуждане, багажа на мотора и се засилих към Марио. За добро утро теглих една на Гармин, голям проблем му бяха адресите на тоя, ейй откачих. Мина ми, не съм тръгнал да се напрягам. Веднага дойде на помощ Сифона. Maps.me намери адреса без проблем и след 15тина мин бях пред блокчето. Прекрасно малко 4 етажно блокче до една гора. Малко, симпатично апартаментче, което бяха наели Марио и годеницата му. Нея не можах да видя, отдавна бе на работа. Марио обаче е шефче на бара и може да си позволи да закъснее ;)  На масата ме чакаше закуска, кафе, чай ... тая игра си изби загубеното време в нея хахах  Хапнах доволно, полафихме си и в 12.00ч подкарах. 


     От сутринта времето е, облачно и ветровито. Прогнозата е за дъжд поне до Италия. Подготвен съм, мен дъжд не мое ме УпУаши, нали чичо Вальо?  8) Перкам си по магистралата (да, на отиване ползвах доста магистрали, там където исках просто да стигна от точка А до точка Б), и гледам черните облаци как наближават. Това ще ме пере та ще е страшно. Няма да ми се размине, още малко и спирам да обличам космонавта (дъждобрана). От дясно близката планина, бурята иска да я бутне. Нещата са: добре дошли в Мордор. Аз обаче инат, чакам последния момент, да завали над мен. Идея се нямам, че Късмета се е увесил на врата ми и се хили. И аха да спирам защото по визьора се появиха 3-4 капки, в далечината гледам нещо просветна ... зум на навигацията, екстра в тази посока съм. Да изчакам още малко, охоо ей го и слънце се опитва да пробие. Айдеее на това се казва буквално да минеш между капките. Няма да ме вали. Знаех си, че може да се разбереш с черните облаци. Те са пичове, вземаме ги с нас, с уговорката да не падат върху мен. Накрая вече си бяхме приятели и ми липсваха ако не са над мен  8)
     Словения, по границите правят проверки отново, но минах бързо. Все пак съм нагъл моторист. Винетка на първата бензиностанция, гориво. Бях проверил цените на горивата да знам къде да зареждам. Тук е по-евтин от Хърватска. В Италия е най-голяма греда. Затова изобщо не се замислям, дори не броя колко пари давам на ден за бензин и магистрални такси. Като стигна, тегля чертата и това е. Бързо и лесно.
     И този ден нямах планове да спирам, преди да стигна къмпинга. Минах на един дъх Словения,  виждайки познати места на който съм бил, като Постойна, и си спомнях разни стари пътувания. Към 17.00 бях до Падуа имах още 40тина км. Но трябваше да премина на Сифонската навигация, и поредния път на споменаване на цялата рода на Гармин. След час, бях на мястото. Много приятно, но няма свободни стаи. Имало голям фестивал тази седмица и всичко е заето. То се е видяло, че от днес се започва с палатката. За нея е целия къмпинг. Имаше само един кемпер. Отне ми малко време да си припомня технология на разпъване. Един бърз душ,  и „на топло” в палатката. Беше валяло през деня, и всичко беше мокро. Бързо захладя след залез. Няма страшно, имам си хубав спален чувал, компактен и предназначен за голям студ. Напъхах се в него и за около час намятах плана за следващия ден. Нямах търпение, мечтаех за този ден, знаех какво точно ме чака и усмивката все така не слизаше от ушите ми. Лека ;)

Ден 3
Аркуняно – Верона – Парма – Ла Специа – Генуа – Империя  500км

 
     
    11.00ч биологичния часовник работи. Измъквам се и ме посреща прекрасно слънчево утро, добре де обед. Май е крайно време да започна да снимам.

       

     
   След час разсънване и опаковане на панаира запалих мотора. И колкото може по-бързо към Парма и Апенините. Не знам дали само на мен ми действа така, тези проходи, от хубав по-хубав. Това няма как да се обясни с думи. Трябва да се изживее. Да се изкачиш до горе по всички тези завои аааааааааа и да се насладиш на гледката от високо е... си м.... Минавал съм от Римини през Сан Марино, Флоренция до Лука и Пиза ... завой, след завоя, в завоя, върху завоя ааааааааааааааааа и това върху асфалт, истински, черен, грапав...гумата залепва като дъвка за него, подаваш цялата газ и мотора не мърда от траекторията, чат пат отлепя предната гума ако съм върнал повече предавки.  Точно това ме посрещна след Парма ...


(песента не е за хора със слаби сърца, но мацката я бива (виждал съм я на живо) натурален био кокаин за катерене завой след завой...)

Както виждате и първите братовчеди на нашите приятели черните облаци – белите облаци, се присъединиха към групата.

     
    Дойде момента да използвам камерите пълноценно. Две камери, монтирани под фара и на опашката – видео регистратор. На кратко - от ибей, китаец разбира се за 30тина паунда. Супер беше. Тествах я в София преди да тръгна, работи идеално. Качество прилично, това е за мен оптималния вариант да запишеш един трип. Лошата новина е, че сд картата дефектна и камерата показва на дисплея запис, но реално нищо не записва  :( И гадта долна го е направила точно в момента на изкачването след Парма  :-[ :( :-\ Има само един клип, до този завой от снимките. Реве ми се, много ми се реве  :( Имаше толкова яки моменти, които не снимах. Ще откача само като си спомням и сега. Както и да е, да ми е за урок. Ако си бях направил труда да пъхна сд картата в някой от трите таблета... можеше поне да започна да снимам повече...много слабо  :( 
     Трябваше да взема много бързо едно решение – какво правя със снимките? За съжаление избора ми беше само един. Имам цел и тя е Гибралтар, и точна дата, на която да съм в Малага. Снимам основно с очите си. И без това няма обектив, който да пресъздаде всичко около мен, по начина, по който го виждам и изживявам на живо. Трябваше да наблегна на километрите, защото изоставах сериозно от плана да стигна в Ница до вечерта. Това и направих. Газ и усмивката до ушите. Лошата новина е, цъках клипове с камерите на важните места с табели и забележителности и няма снимки. Тъпо, защото беше наистина много красиво.  Имам някакви спомени за населени места, хрониките на гугъл мапса също помогнаха, и що годе съм сглобил картата за деня. 
    Жалко, че нямам и първото изтръпване и събуждане на  fear адреналина  8)  Тъкмо бях заредил в Аула (Aulla) и тръгнах към магистралата. Пред мен голям камион, ляв мигач, аз след него ляв мигач. Завиваме, идеална видимост, никакви насрещни коли, ляв мигач, масура до край ... и си е...м.... Тоя реши, че обръща, дори не си направи труда да изключи мигача и да го пусне пак, не че щеше да има значение. Пълен ляв и перпендикулярно на двойната непресечена... Спрях на има няма 30см от него, погледнах шофьора без дори да го нахраня. Само си казах, айдеее щеше да приключи преждевременно пътуването. Усмихнах се, натиснах копчето за заключване на файла и продължих в още по-добро настроение (не че имаше накъде повече) благодарение на адреналина  8) Яко е мамка му като ти се размине

.
     
   Минах през прохода Барко (Passo Barco), и единственото, което ми беше в главата, бе онова словосъчетание от увода.... Дори няма да се опитвам да го описвам.

Една от малкото снимки през прохода

   
   След поредната порция завои се качих пак на магистралата, в която инвестирах доволно. Нямаше как, вече планирах нощувка преди Ница. Мислех си поне до Монако да стигна. Сигурно има къмпинг, е може и в градинката пред казиното (Монте Карло много ясно) да метна палатката, и само като последна възможност ще се прежаля на някоя яхта...
      Идея си нямам кво ме чака в Генуа. Е.. м ... по магистралата през града, едва ли може да се види кой знае какво. Имайки предвид, че на много места е като тунел, заради звукоизолиращите панели. И въпреки това е...м... много интересен град. Къщи, блокове, какво ли не, накацали на мини планини и хълмчета .... и как стигат до тях?  Страшно е, станах разноглед, исках да видя колкото мога повече от Генуа, но да се шофира на тази магистрала трябва наистина сериозна концентрация. Казах за тунела, освен това платната са тесни, точно толкова колкото е широчината на един ТИР. И минималната скорост е 100км/ч при брутален трафик. И се надяваш Гармина да не ти е... м.... Тук грешките костват много загуба на време. Нещо, което аз нямам.
     След сериозни спорове (всички спечелени от мен) и псуване на Гармина, без нито една грешка, като ниво на Супер Марио излизам от Генуа. Часът е 21.00. Уморен съм, мога да мина още 100тина км ... баси имало град Империя. Намерих къмпинга Eucalyptus, който се оказа на 100 м от паркинга, на който бях спрял. Късметко  ;)
      22.30ч ...влизам, паднала е бомба. Тишина, няма живо пиле. Викам си, тва не работи. Бе я да поогледам все пак. Виждам хора пред една каравана, говорят английски и ми казват, че работи и мога да разпъна палатката където искам. Хич, не се мотах. Исках да се препарирам възможно най-бързо. Една диетична консерва на крак, за мое щастие имаше и топла вода за душ. План за следващия ден. Понякога заспивах с таблета или джипиеса в ръка... Нямах абсолютно никаква представа, какво точно ме чака утре....
    Първоначалния план, ако бях стигнал Ница, беше Кан-Сен Тропе-Тулон-Марсилия-Монпелие. Късмет, че не успях  ;D
TDM - Turn the Dreams to Memories ! ! !

Offline Павката

  • Hero Member
  • *****
  • Posts: 865
  • Yamaha TDM900
Ден 4
Империя – Монако – Ница – Кан – Монпелие 450км

   
   
   9.00ч ... страшна лудница, деца, хора, коли. Събуждам се крив много ясно. Но не се предавам, продължавам да спя насила. След два часа изпълзявам от палатката с най-страшната физиономия, която мога да докарам и единствената ми мисъл е кънтр страйк файр ин хол и след това всички пълните на 3-1 за всеки случай. От къде се взе тоя народ бе. Не бях забелязал, вечерта, колко много кемпери има в къмпинга. И точно днес трябва да дойде лайнарката да чисти кенефите на 20м от палатката ми. Добро утро, Империя. Ще ми мине, след малко, само да запаля мотора. Познавам се  ;)
     12.00ч ...спирам пред рецепцията, която е на входа. Хелоу – Хелоу. Да си платя нощувката. Оня ме гледа кат пукел. Ама тука ли сте спали?! Не, на Марс, ама искам да си платя тук ! Това, разбира се не го казвам на глас. Питам трябва ли му паспорта да запише данни. Махна с ръка, късно е вече  ;D Платих и тръгнах.
     Хайде да я видим тая ривиера, че всеки много я хвали. Кво па толкова. От къмпинга се качих на магистралата посока Монако. Подминах Сан Ремо,  заедно със Сен Тропе, Тулон и Марсилия останаха за връщането. Минах „границата”, платих за последно пътна такса в Италия и след малко се засуках по завоите с тунелите.  8) ;D :P


   
   Всеки, който е застанал за първи път, там горе на това място, може да разбере какво ми се случи е....м..... Монако. Целия залив пълен с какви ли не плавателни средства. Няма такава гледка. Усмивката отдавна е подминала ушите и се е събрала на тила ми.


     
   Слизам, отивам да завъртя едно кръгче на пистата. Искам да се пльосна на старт-финала и да се снимам хахаха. Завои, завои, много завоиииии – така изглежда сигурно мото-рая. Естествено пак съм неподготвен и ще се импровизира, нямам идея къде и как трябва да стигна. Просто карам към пристанището. Все още нищо познато не виждам, връткам се насам натам и по едно време... копеле фибата ааааааа, аз съм на фибата отивам към тунела ... греда, затворен е. Е верно ли така ще ме прецакате  >:( Тръгвам обратно с идеята, че ще мина назад по пистата. Ц, не стана. Добре още се ориентирам де. Трябват ми още две три опознавателни обиколки. След малко се озовах на пристанището и то беше затворено. На старта е лудница от коли, автобуси, хора. Здраве да е. Зарязвам мотора с всичко на него, каска, яке, всичкия багаж до два други мотора на главната. Жегата си е....м.... Една жена ме пита нещо да й обяснявам. Не съм от тук, ни нам  :) А тя, оооо така ли ?!- учудена, приличате ми на полицай... Ти да видиш! Дано всички си мислят така, никой няма да пипне мотора, отивам на разходка с големия фотоапарат. Друга жена ми предложи да ме снима, виждайки как си правя селфи с него. Не държах, и сам се справям добре, но тя настоя. След това започна да ми разправя разни тъпоти. Изобщо не я слушах, не съм дошъл да ме напряга с личните си драми.

Екстра си се снимам и сам...

   
   Помотах се още малко и тръгнах, чакаше ме доста път. И още много за разглеждане. Не исках да се качвам на магистралата, гармина обаче твърдо решен към нея. Два пъти на едно и също място успя да ме обърка. Идваше ми да слезна и да си ударя каската в земята. Третия път тръгнах в правилната посока. И на секундата настроението ми оправи...е .... м..... ще откача, няма такъв път. През гората, до морето, завои от най-мазните, с най-прекрасния асфалт aaaaaaaaaaa Францияяяяяяяяяя
   И от завой на завой се озовах над Ница, пуснах се през града към крайбрежния булевард. Ако не се лъжа, преди години стана доста известен, когато един психар реши да играе кармагедон на живо.

... слалом с куфари ;)

   
    Въпреки задръстването, не отне много време да се измъкна и да продължа към Кан. Оставаха доста километри до Монпелие и не спрях за разглеждане на забележителности.
   Оглеждах за бензиностанция преди да се кача на магистралата след Кан и на един светофар до мен се чу: „Въййй от България ли идваш ва?”  Поглеждам в ляво на един скутер някъв пич, сълзи от смях напират от очите ми. Отговарям да, от България. „Въйй ти си страшен ва!”  Вече се смея на глас. Светна зелено и всеки в посоката си.


     Заредих и засилих … истината е, че идея си нямам от къде точно съм минал. Подозирам, че е маршрута от линка, но не съм 100% сигурен. Тук гармина реши да ми покаже, че изобщо не му дреме къде отивам и чувството ми за ориентация би свършило повече полезна работа. Упоритостта и магиите ми (предимно споменаващи роднини) надделяха над безбройните съобщения – маршрута не може да бъде изчислен, много е далече, нямам връзка с космоса и кво ли още не.. Движа се към целта това е важното. И колкото и да се дърпаше, навигацията успя да се намери, няма значение, че аз бях в полето, а пътя на 200м от мен според нея. Помня, че минавах през някакви индустриални зони. Помня и нещо весело. Не знам дали има гатанка: малко, сладко – тираджия от път отбива, но със сигурност има: малко, сладко – моторист върху спирачки скача... Сигурно по този път минават доста тирове, и „автостопа” върви. Та една стопаджийка както ми махаше, избра момента, когато съм най-близо, за да се завърти и да си вдигне и без това доволно късата поличка. Че даже се наведе, да не би случайно да не забележа, че е само по нея...  и реакцията беше мигновено връщане на газта. Естествено отне две секунди двоумене, аха да стисна спирачката, но май не съм загорял достатъчно, а и както се досещате закъснявах порядъчно. То па като се замисля, колко да се забавя. 5мин, айде 7 с техническата част  ;D  Въпреки надеждата да стигна по светло, ц. Хрониките на гугъл казват, че около 21.00 съм бил на входа на Монпелие.     
     Разчитайки на късмета от предишната вечер, не бях търсил място за нощуване. Така и така вече не знам до къде ще стигна. Където и да е, къмпинги колкото искаш.
    Спрях на едно кръстовище и извадих спасителния екип. Нямах идея колко трафик дърпам, а и пестях батерии, затова включвах нет само когато се налагаше. Като сега – да намеря къмпинг. Camping Le Parc се оказа най-близо. Заредих го в мапс.ме на Сифончо и след 15тина мин бях на спуснатата бариерата пред него. Гледам на вратата на рецепцията работно време до 20.00 .. да бе. Прецакан ли съм. Ми не, има звънец и явно работи  :) Появи се един човек, криво ляво се разбрахме. В това време дойде една кола, закъснели като мен туристи и заедно ни пуснаха вътре. Доста приятно, добре подредено къмпингче. Скоростно разпъване, хапване, душ, примерен план за следващия ден и харакири... умората не ме жали хич. Да е жив и здрав Сарженор  ;)

TDM - Turn the Dreams to Memories ! ! !

Offline Павката

  • Hero Member
  • *****
  • Posts: 865
  • Yamaha TDM900
Ден 5
Монпелие – Барселона 400км
     
   Пореден ден, в който се наспивам като човек. Слънцето е напекло яко, палатката е на сянка и аз не си давам зор. Днес имам смешни 400км. Сутрешната физзарядка е завършена и цялото бойно е на мотора. Трябва да заредя, преди да излезна от града. А тук, а там, тая бензиностанция е в другата посока, оная не знам си кво и се озовах на магистралата...на резерва. Велик съм, нема що. Цъкам джипиеса, напред зареждане скоро няма. Отбивам при първа възможност към най-близкото населено място, което и да е то и след малко бях на бензиностанцията. Супер, ама няма бензинджия, няма и каса. Може само с кредитна карта в колонката. Споменах ли, че съм старомоден и обичам кеша. Имам си лош спомен от една бг банка и карта повече не вкарвам никъде. Седя на колонката и се опитвам да се измъкна от ситуацията. Без успех, аз френски не знам, а двете франсета от близкия сервиз никъв английски. Късмета взе, че се събуди най-накрая и още не се бях върнал до мотора, хоп една кола спира на съседната колонка. Две нахилени сладуранки. Английски – ц. Ама симпатяги, виждат, че нещо съм на зор и се почна, те на френски, аз на английски, после си минах направо на български и без това нямаше никакво значение. Важен беше резултата – те спечелиха 20 евро, аз пълен резервоар с тяхната карта  ;D Душички, ако знаете как си бърбореха една на друга докато се опитвахме да се разберем – приличаха ми на монахините от филмите на Луи дьо Фюнес. Мерси боку и всеки по пътя си.
  Маршрута за деня беше избран на принципа, колкото може по къдрава бяла линийка върху по-тъмен цвят на картата. Иначе казано, много завои в планината. И от Перпинян захапах към Рипол ... кеф, кеф, кеф на ента степен. И с всеки изминат километър, осъзнавах що за хора са французите. Първо се стрясках, после разбрах, че е нещо нормално, когато застигнеш кола (без значение, жена, дядо, баба или квото и да е зад волана)  на секундата се изтегля максимално в дясно, дори и в завой !!! за да ти даде път. Е ... м... то не било толкова трудно да си толерантен. Аз им благодарях по нашенски с пускане на аварийните, докато не видях първия моторист, който си пусна десния крак. И други, които изпреварваха мен или колите пред мен, го правеха. Веднага започнах и аз, френски може да не знам, но това го разбираха всички  :)


   
   Точно преди да премина границата и да влезна в Испания, се набих в такава яка мъгла, че цялата дискотека по мотора не можеше да я пробие. И пак кеф, изпитвам душевен оргазъм от такива екстремни състояния... (тук ще спомена майките на сд картата).  След малко, както внезапно бях влезнал, така и излезнах от мъглата и хоп Испания 8) познайте какви бяха първите мотори, които видях ...полиция с ТДМи хахах, махнах им и продължих. Карах кротко, и си въртях главата като радарна установка. Исках да попия всичко с поглед. Невероятна красота е целия район. Кампродон – Рипол – Вик.


    Малко след това гармина отново ме отсвири, явно беше решил, че Барселона не ми е чак толкова важна и просто я беше изрязал от картата >:( Все тая, до там е само направо, а и табели колкото искаш.


     
   10тина дни преди да тръгна се запознах с Милан във фейса. Беше видял мой пост, че пътувам и предложи да ме приюти заедно с мотора при него в Барселона. Поддържах ме връзка през цялото време и ми даваше ценни съвети за пътища, маршрути, магистрали.
      Наближавам Барса.... на магистрала съм.... баси задръстването... все пак съм с мотор... ама с ташаци ... и тук са цивилизовани шофьорите, правят ми път... Няколко километра свободен слалом до финиша - естествено първия светофар, който е и причина за задръстването. Първо впечатление – първи ред на светофарите за мотори...а в България КОГА?! Второ – малки светофарчета ниско долу, за да не си кривят вратовете от първия и втория ред...в България сигурно НИКОГА !!!


   
   За съжаление Милан го бяха пратили командировка в Брюксел и то на рождения му ден. Не се видяхме, но все пак благодарности за напътствията. Беше ме предупредил и имах готовност да импровизирам. Пуснах се към центъра да разгледам и след кратка почивка и жокер от гугъл си имах цел – къмпинг Естрела 3 малко след летището. Сифончо ме паркира точно пред рецепцията, 4 звездна хахах Сладка рецепционистка, здрасти – здрасти, аз и мотора. Смята, смята човек, палатка,мотор,ток.. и ми казва 25 евро, обаче имаме свободни бунгала за 30 ... Е защо изобщо смята толкова бе моме. След 5 мин бях в бунгало, и то какво, бунгало на първа линия ... излизам от вратата и съм на плажа хахахах  Това обаче няма никакво значение, не съм планирал нощно къпане. А времето от пристигането през разопаковането и бързия душ беше достатъчно за слагане на челник  :D Стандартната програма преди лягане, карти, планове...обаче съм в легло, и колкото и да не ми дреме, е доста по-приятно от палатката.
« Last Edit: June 23, 2018, 01:56 by Arcki »
TDM - Turn the Dreams to Memories ! ! !

Offline Павката

  • Hero Member
  • *****
  • Posts: 865
  • Yamaha TDM900
Ден 6
Барселона – Бенидорм 500км


   
    Прекрасна сутрин, грее слънце. Няма живо пиле на плажа. То и аз нямам планове да се опъна там, минавам само за няколко бързи снимки.


   Два австрийски туриста бяха се наместили до „Дракона”, след малко като от филм за Лудия Макс допаднаха три мотора, от които останах без думи. Тези пичове идваха от Малайзия и се бяха засилили към Португалия с това:


.  Освен респект, към такива изтрещялки, не се сещам какво мога друго да изпитвам. Поговорихме си малко всички заедно с австрийците (и те се бяха облещили яко), докато си намествах багажа и се разделихме по-живо по здраво.



 
    Цял ден се движех по безплатната магистрала, близо до брега, но не чак толкова, че да се наслаждавам на морето в по-голямата част. За испанските магистрали – имат си платена, всички казват, че била по-хубава от безплатната. Не ми беше целта да ги сравнявам и не съм пробвал платена, но... какво може да е по-хубаво от прекрасен асфалт, маркировка, никакви дупки или неравности, каквато беше безплатната ?!!
  Естествено Гармина не пропусна да си изяде голямата доза храна и роднински пожелания. Направи опит да ме набута на майната си във вътрешността, просто защото нямаше и Валенсия в картата....както и да е. Мога да си го псувам цял ден без да се напрягам много  :D Все пак всичко си беше по-план. И въпреки скуката по-голямата част от деня. Последните километри преди Бенидорм, особено около Калп бяха уауууу напълно достатъчни да ме заредят с безкрайно удоволствие.
   Точен, като швейцарски часовник, в 19.00 звъня по телефона: „ Ало, Миленка, тук съм, дай точен адрес...” Милена ми е братовчедка и от доста години живее в Испания. Естествено гледа една баба, ама ква баба – майката на първия строителен предприемач в Бенидорм. А там наистина доста е построено последните години. Но за разлика от нас доста добре се менажират тези курорти, лятото си е пълно с всякакви туристи, предимно младежи. Есента и зимата държавата плаща и праща пенсионерите на почивка. Целогодишно използване на хотелите.  Както и да е. Милена ме посрещна, настани ме, направи ми туристическа разходка, вечеря ... абе пълна програма. Освен това имаше някъв панаир и из целя град се разхождаха рицари и други средновековни образи, които по необясними за мен причини не снимах ...слабо, много слабо  :-\


Ден 7
Бенидорм – Малага (базов лагер) 600км

   
   Днес ставам рано ... каквото и да значи това. Сутрешна разходка по плажа и разглеждане на забележителности по светло. Даммм доста приятно местенце се оказа Бенидорм. Час по-късно опаковах нещата на мотора. Взехме си довиждане с Милена и потеглих. Последните километри преди базовия лагер, Малага. На картата изглеждат прекрасно, близо до морето ... да, да само, че на живо само знаеш, че морето е до теб ама не го виждаш. Обаче, жега 25+ ...е...м.... кеффф на кефовете, направо си крещя в каската и пея песните от DJ Начко  ;D



 
   На една бензиностанция видях 5 брутални харлита и ... 5 ебаси яките лелки, даже съм сигурен, че са си направо баби, с кожените екипи, канчетата, токчетата ... абе като от филм. Аз естествено, чупя за пореден път тъпометъра - не снимам (емотиконата с чука по главата). Това, което ми направи впечатление е, че започна да става по-голяма цигания с отдалечаване от Барселона. И едни огромни куполи, парници май бяха ама не ги снимах, що па да ги снимам, аз съм си ги видял...идиот.

Някъде в испанските степи

 
   След като вече ми се повръщаше от магистрали и тази убийствена равномерна скорост. Да не говорим, че все по-дълги периоди нямаше живо пиле на пътя освен мен. И все пак момента е...м... дойде малко след Алмерия. Достатъчно бе на периферното ми зрение да види хубав асфалтов път долу до водата. На момента теглих една на навигацията и се пуснах от магистралата. О, да ...  8) ей сега да ми видите усмивката, а тя е бледо подобие, на това което беше там. Най-прекрасния и живописен път, с асфалт мъррррр, завои, море, скали, много завои ....аяааааааааа

...и некви рогати !!!

   
   Така последните километри, не само не ме умориха, ами ме натъпкаха с адреналин за още толкова. В Малага съм, първата част от плана да стигна на точно тази дата изпълнена почти перфектно. Отивам директно към хотела на нашите. Паркирам пред входа, още е светло. Оказа се, че е леко извън Малага в Термолинос, все тая, по-близо съм до Гибралтар  :) Звънкам на майка ми...Алууу къде сте? ...Да бе, аз от България с мотор идвам и стигнах преди вас със самолета хахаха. 10мин по-късно до мен спира автобус и се изсипва всичкото булгар от групата. „Бабите” (майка ми и леля) и те се клатят, леля ми с бастуна, майка ми с един куфар...абе всее едно отиват на Марс и са взели и тиган, баси куфарището...луди хора. Хотела за 4 звезди, не е кой знае какво. В България са в пъти по-добри четиризвездните. Този е от типа бивш Балкантурист реновиран. Абе става, още повече, че нямаха нищо против да се храня на шведската маса с групата  ;D Да ползвам, душа и басейна .. абе екстра си беше хотела – препоръчвам!

...абе бая извратени са си тия испанци...
гледката от стаята на нашите, прескачаш терасата и си на плаж :)

   
    Иначе аз бях на 2км от хотела в къмпинг Термолинос. Пълна скръб, но най-близо. Първите две нощи бях на палатка, след това се преместих в бунгало. Доста е пренаселено по това време на годината. Срещу мен един от онези австрийци, на които завиждаш злобно от все сърце. На кемпер, с мотора Харли, докато минело зимата щял да живее тук в къмпинга ... как да не го убиеш, няма справедливост. Този човек освен, да си пие биричка и да се вози с мотора нищо друго не правеше. Ей това ще си поръчам на дядо коледа. Обаче готин, приказлив, с един зверски акцент. Обиколил света човека по сбирки на Харлитата ... глей го и не спира да дразни. До края всеки ден си лафехме по една бира време. Снимки по навик не правим в нашата фирма...
    Още с пристигането пуснах съобщение на  Вилиан. Разбрахме се да се видим следващия ден. С него се запознахме няколко месеца по-рано във фейса, попадайки случайно на една негова публикация. Писахме си и се разбрахме да пием по бира когато пристигна.
« Last Edit: June 23, 2018, 02:09 by Arcki »
TDM - Turn the Dreams to Memories ! ! !

Offline Ради Райков

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Posts: 1676
Браво за писането, благодаря за споделянето и извинявай за навигацията.
 ;D ;D ;D ;D ;D

Offline Павката

  • Hero Member
  • *****
  • Posts: 865
  • Yamaha TDM900
Ден 8
Малага – Ронда – изненадващ Гибралтар 350км

   
   Очертава се поредния горещ ден. Чуден за разходка с мотора  8) Тръгвам към Марбеля, където имаме среща. При по-голям шанс да се загубя или да объркам пътя, аз успявам от първи опит да стигна на точното място, в точното време. Казваме си здрасти и потегляме директно към Ронда. Казват, че било култово за мотористите. Идвали от стотици километри само за да пият кафе ... тия колко са зле. Признавам, че завоите си ги бива, ама ча па толкова... Изкачваме с нормална скорост,  предпазливо заради полицията. Стигнахме едно крайпътно заведение, сядаме на масичка, днес няма голяма сбирка и е прилично спокойно.


   Лафихме, пихме биричка, после още малко по завоите и на слизане, първата палка от както съм тръгнал. Яко. По този път правели много проверки на мотори. Супер, аз съм изряден. Куката ми говори, не го разбирам, и той се прави, че не разбира английски. Вилиан за една година си го бълбука испанския. И нещата потръгнаха. Обаче ми иска интернешънъл шофьорска...абе ква интернешънъл бе, ние сме в европейския. И се почна, едно гледане, 10 мин в буса ме разследваха, накрая ни пуснаха. Няколко завоя по-долу Вилиан, спря и каза, мини няколко пъти да те снимам...и така стана тази фотосесия:

Е така се ляга с турист ;) Дори само заради тази снимка, ходенето до Гибралтар, си заслужаваше  8) 8) 8)

     
   Благодаря много на фотографа, за едни от най-яките снимки и за отделеното време. На раздяла, аз си давам сметка, че съм на 70км от Гибралтар и няма 16.00ч, и драснах. Гармина направи опит да ме прати пак някъде другаде, но имах късмет и магистралата на която ме качи, просто нямаше мантинела. С минимален риск се върнах обратно. След по-малко от час, както беше едно равно поле наоколо в далечината една скала стърчи срещу мен. Тва ше да е, си мисля. Прав бях, тва беше:


     
   Не бих казал, че е кой знае какво. Всъщност няма  никакво значение, единствено тръпката, омекналите ми крака, сърцето ми биещо все едно иска да си смени мястото с бъбреците ми, безтегловност...не, че съм направил кой знае какво, но ми е за първи път. Лошото е, че в този момент си мисля, че ще ми е и за последен. Умората и липсата на алкохол и наркотици, води до сериозни мисловни тъпотии.


   
   След първите снимки, все пак се отправям смело към скалата. Споменах, че съм тръгнал неподготвен нали. Стигайки опашка от автомобили, осъзнавам, че минавам граница...все пак си е град-държава Гибралтар. Всичко е под контрол,  в мен са всичките ми възможни документи и паспорти. Минавам проверката и  е....м.... за да влезнеш по суша  в града минаваш през самолетната писта на летището !!! яко, ако има самолет, падат бариери, седиш и чакаш да кацне или излети  ;D хаха много яко. Минавам нахилен до уши и точно преди да излезна от пистата виждам това:


   Естествено спирачки, аварийки, слизам да се снимам много ясно. Да де ама като започнаха едни свирки, едни поуицаи с кучета да тичат по пистата. Викам си, май тук ни мой са спира... и кротичко, но за сметка на това доста пъргавичко избутах мотора зад бариерата и се върнах за това:


   След това просто тръгнах да се шлая по улиците с мотора. Докато стигнах до това място.


   Да те духа морския вятър на тези скали е чист, натурален наркотик. Води до пристрастяване само след секунди. И не искаш да си тръгнеш.


  Казах си, тук е мястото...

                         

 
   „Тайната” мисия на това пътуване –  заедно с мен до тук стигнаха частици от двама скъпи приятели. Само Евгени знаеше какво съм намислил, след като го помолих да ми даде парче от мотора на Веско. Заедно с лентичката на Дядо Цанко направиха още едно пътуване на две колела. Оставих ги там на края на скалата, над морето и въпреки, че бях адски щастлив и се усмихвах очите ми бяха пълни със сълзи. Мамка му станал съм жена. Дори сега като пиша пак се разревах, по-лошо станал съм джендър... баси якия коз  ;D
  Продължавам обиколката:



  Разбрах, че имало разни маймуни. Може, и да има. Аз не ги видях, по-голяма маймуна от мен, къдИе ва?  ;D
  Mission complete – една мечта отиде в торбата със спомени. И то какви спомени е..м... Хубавото е, че аз всъщност изобщо не знаех какво ме очаква тепърва е...м.... е....м..... абе направо си е....м.... И въпреки, че вече се бях отказал от Португалия, заради прогнозата за времето, съдбата ми спретна перфектното завръщане...и хубавата новина е, че съм използвал устройствата за снимки  ;)
...следва продължение!

« Last Edit: June 24, 2018, 02:49 by Arcki »
TDM - Turn the Dreams to Memories ! ! !

Offline Павката

  • Hero Member
  • *****
  • Posts: 865
  • Yamaha TDM900
снимките в нормален формат: http://arcki.snimka.bg/motorcycles/gibraltar-2017-part-1.5129839.all
TDM - Turn the Dreams to Memories ! ! !

Offline Vlaad

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Posts: 416
Жестоко!
От цялата работа, ми останаха 2 неща:
1. Желание, за подобно пътешествие.
2. Никакъв Garmin на мотора!

Offline Павката

  • Hero Member
  • *****
  • Posts: 865
  • Yamaha TDM900
Не оставай с грешно впечатление, гармина си е сериозно име. просто стечение на обстоятелства е конкретния случай :)
и все пак той ме води в по-голямата част пътешествието !
TDM - Turn the Dreams to Memories ! ! !

Offline Vlaad

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Posts: 416
Ами аз си ползвам Sygic или Maps, на хайТелефоня и съм доста доволен.

Offline Павката

  • Hero Member
  • *****
  • Posts: 865
  • Yamaha TDM900
На дълго пътуване не разчитай на телефон. в кола може защото има климатик, ама на мотора прегряват и блокират.
TDM - Turn the Dreams to Memories ! ! !

Offline Vlaad

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Posts: 416
Има го тоя момент, за това го спирам, когато съм на магистрала или извънградско. Или пък го оставям само да ми говори и да ми казва, кога на къде да карам.

 

SimplePortal 2.3.6 © 2008-2014, SimplePortal