YAMAHA TDM БЪЛГАРИЯ > Пътеписи

До с. Безводно и малко от едно приключенско трасе

(1/3) > >>

Веселин Куршумов (Ротко):
Има безброй места на които можем да отидем, и още толкова на които искаме да се върнем отново…
Реших първото ми пътуване тази година да е до едно такова много любимо мое място.
По пътят Между Асеновград и Кърджали се намира село Комунига. До там пътят също е забавен. Ако сте любители на гладкият асфалт и високите скорости, тук няма да сте у дома си, но ако сте приключенец по душа и обичате да сте в центъра на историята, това трасе определено ще ви допадне.
От Комунига се отбивате от главният път и потегляте някъде назад из времето. Тук е моментът да ви предупредя че пътят е тесен и макар и рядко, разминаването с коли на завой е неприятно и опасно занимание. Трудно успявам да се концентрирам само в пътя. Наоколо е изключително красиво и на моменти се отварят невероятни гледки.
Има и свободно пасящи едри домашни животни които също се радват на пейзажа, така че бъдете внимателни с тях.

Веселин Куршумов (Ротко):
Пътят е сякаш безкраен редуващ обратни завой и стремглави не много дълги прави участъци.
След един от завоите, виждаме стената на язовир Боровица. Изграден е за питейно водоснабдяване на Кърджали и голяма част от останалите населени места в тази част на областта. Стената е земно-насипна – сред най-големите такива стени в България.

Веселин Куршумов (Ротко):
Има интересен преливник - представлява голяма фуния, от която чрез тунел излишната вода се отвежда в реката след стената. Подминаваме разклонението за Кърджали и тръгваме да катерим нагоре  към стената.
Преди самият язовир има бариера която спира пътят ни напред. Пазачите записват имената ни и номерът на мотора и ни пускат  напред като казват че снимането на стената било забранено…
Обясниха ни че контролът бил нужен заради наличието на джихадисти и опасност от тероризъм. Затова достъпът до много наши язовири бил забранен.
Докато се опитвахме да влезем в ролята на такива, леко започнахме да катерим пътят към село Безводно. Освен нас тук има и един сръндак който бързо набира по стръмните скали и се скрива в гъсталака. Километър след стената тръгваме по нов участък от пътя който бе изграден преди няколко години, когато в следствие на натрупана голяма снежна маса, се свлича целият път и оставя селото без достъп за дълго време.
Безводно е по-скоро безлюдно.

Веселин Куршумов (Ротко):
Стигаме до края на асфалтовият път където ни чака стар орех и чешма с ладна водица.
Спирам мотора под дървото и сядаме на пейката до чешмата. Мястото не е нещо особено, но пак си заслужава да се посети.
След кратка почивка се обличаме отново и тръгваме на обратно. На разклона хващаме обратно към Пловдив, защото кракът ми не позволява да карам толкова колкото искам, но тук вие трябва да хванете пътят към Кърджали.

Веселин Куршумов (Ротко):
Има няколко участъка в които асфалтът липсва, но това е за малко и не е от значение.
Настилката е грапава и има страхотно сцепление с гумите. Понякога платното е като на вълни които са плавни и е страхотно изживяване да караш прав с висока скорост върху тях.
Тук също не липсват животни. Костенурки, черни щъркели и всякаква друга дива твар можете да видите навсякъде около вас.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page